Максималният регистриран магнитуд е 5,2 по Рихтер

Безпрецедентна сеизмична активност с над 7000 регистрирани микроземетресения в район от 30-40 километра разтърсва района на гръцкия остров Санторини. Това съобщи в интервю за "24 часа" проф. Емил Ботев от департамент "Сеизмология" на Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН.

Началото на сеизмичната активност

Според данните на Института по геодинамика в Атина, необичайната активност е започнала рано сутринта на 3 февруари 2025 година с трус с магнитуд 4. От този момент насам се регистрират средно по 100 земетресения със сила 4 на денонощие. Най-силният регистриран трус е с магнитуд 5,2, който е бил усетен в Измир на разстояние от 240 километра и в Атина - на около 210 километра от епицентъра.

Експертна оценка на ситуацията

"Това са плитки земетресения с дълбочина до 10 километра, които не могат да се свържат с дълбочинните източници на средата, която подготвя мощно изригване на вулкан", обясни проф. Ботев и допълни: "Изводът и на сеизмолози, и на вулканолози е, че не е вероятно сега да се прояви вулканска дейност на това местоположение".

Специфика на сеизмичната активност

Експертът пояснява, че подобна активност в сеизмологията се нарича "рой" - когато има едновременно реализиране на едни и същи по сила максимални земетресения в рамките на няколко дни. Това се различава от класическите континентални земетресения, при които има едно основно и последваща афтършокова поредица.

Исторически контекст

Санторини се е образувал от вулкана Тера преди 3600 години и представлява остатъчна калдера от най-големия вулкан в историята на човечеството. Проф. Ботев обръща специално внимание на риска от свлачища: "Подковата, каквато представлява Санторини, е изключително стръмна, затова въпреки че трусовете не се усещат много силно, треперенето на земята може да провокира свлачищни процеси".

Ситуацията в България

По отношение на възможното влияние върху територията на България, експертът е категоричен: "Връзка с нас не може да има. Нямаме нищо общо с тези разломи".

Според проф. Ботев, сеизмичната обстановка в страната ни е изключително спокойна. Измерванията показват минимални движения между отделните земни блокове:

• Рилски блок
• Родопски блок
• Пирински блок
• Тракийска низина

Движенията между тези блокове са в порядъка на 2-3 милиметра максимум, което не предполага натрупване на опасни напрежения.

Прогнози и очаквания

"Едва ли в скоро време ще се случи катастрофално земетресение поне по данните, които имаме в момента", уверява проф. Ботев. Той обяснява, че за натрупването на сериозни напрежения, водещи до по-сериозни земетръсни прояви, са необходими години.

Ограничения в прогнозирането

Експертът подчертава, че точни прогнози за земетресения, подобни на метеорологичните прогнози, са невъзможни: "Може да говорим, че в рамките на плюс/минус седмица или няколко дни очакваме развитие на процес, тъй като наблюдаваме аномалии от натрупано напрежение. Но да се каже колко точно напрежение е натрупано и точно кога ще стане това, в скоро време няма да стане".

Сравнение с други сеизмични събития

За сравнение, проф. Ботев припомня, че най-силните земетресения в България са регистрирани в Югозападната част на страната. През 1904 година там е регистрирано земетресение с магнитуд 7,8. През 90-те години е имало по-силна серия трусове в Рила, продължила близо 6 месеца, с максимални трусове 4-4,2 по Рихтер.