Всичко хубаво на този свят е синьо... Ах, да знаеш синьото как хубаво блести, пееше преди десетилетия Мими Николова. Този рефрен припяват от вчера и екоинспектори, след като видяха, че реката Русенски Лом тече яркосиня. Изобщо цветът е хубав, а за тях това е равносилно на безопасен. Независимо дали е попаднал с химикалите във водата, храната, дрехите, съдовете, пише Деси Велева във Вестник "ДУМА". 

Напоследък подобен напев чуваме по много и различни поводи, свързани с чистотата на околната среда. Колчем се появи нещо нетрадиционно и опасно в екосистемата, което плаши народа, веднага се появява експерт, оборващ налудничавия страх. Демек, простолюдието е неграмотно и не бива доверчиво да вярва на очите, ушите и носа си. Ако в кв. "Факултета" дими, не значи, че съседите му отвъд улицата дишат отрови. Ако от чешмата във Враца текат червеи, значи тя е достатъчно здравословна за обитаване от дишащи същества. Ако реките текат с цветовете на дъгата или от тях избива пяна, това е на късмет и благополучие. Всъщност излиза, че държавните екоинспекции се пазят да алармират за евентуални рискове за здравето, уж изцяло в изгода на хората. 

Току виж, ако се нарочи едно от малобройните производствени предприятия у нас за стореното зло, някой вземе, че му наложи глоба. А санкциите водят до намаляване на печалбата, оттам - до свиване на заплати или заети, а в най-лошия случай - до спиране на дейността. И какъв ще е резултатът - по-малко данъци в хазната, повече безработни. Защо тогава зорлем да се наказват виновниците за замърсяванията? По-добре да има работа за народонаселението, отколкото да се гони някакво абстрактно здраве. 

Това може да е някакво разумно обяснение за експертните становища. Другото обяснение е ясно и по-вероятно - сакън, да не засегнем някоя "наша" фирма, пък ако ще да отрови света. 

Да пием по този повод една синя вода.