Сирия започна оръжейната фаза на Третата световна война.

Русия премина към военно и геополитическо настъпление, като реши да нанесе удар по творението на САЩ, Англия и Израел – джихадисткият фундаментализъм в Големия Близък Изток във всички негови форми и мутации. 

Шах и мат за Запада и на дипломатическия фронт. 

На военния всичко сега започва, тъй като в историята нито една война не е била като другите, най-малко съвременната, която е определяна като хибридна. 
В Сирия засега войната може да се определи като "война матрьошка", т.е. от всеки етап ще се появява нов с различни въоръжения, участници, мащаби и цели.  Ясно е, че когато суматохата около започналата от въоръжените сили на Русия на 30 септември въздушна война срещу терористите от Ислямска държава в Сирия се успокои, експертите ще се съгласят, че именно на тази дата започна оръжейната фаза на Третата световна война. 

Ще припомня, че нейното начало започна с атаките срещу Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Тогава американският генерал Уесли Кларк се разбърбори и разкри плана на САЩ "да атакуват 7 държави за 5 години" в Близкия Изток. Седемте държави бяха Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Иран във военната програма, определяна като "Голям Израел", т.е. установяването на новия световен ред Рах Americana/Israeliana, разработена през 2000 г. като Проект за новия американски век от неоконсервативните и ционистки кръгове на САЩ и Израел. Неговата реализация се осъществяваше с пълзяща хибридна вечна война под претекста за "война срещу тероризма", създаден и контролиран от същите тези кръгове. 
 
И така, войната, започната от администрацията на Буш – Чейни на 11 септември 2001 г., задвижи Третата световна война, която се разширява и метастазира. Афганистан, Ирак, Либия, Ислямска държава и Украйна са звена от една и съща война. Нито едно място на света не беше пожалено от този растящ хорор. Нито един човек не остана незасегнат. Милиони вече бяха избити. Цели държави бяха пометени. 

Така се стигна до днешния свят на безкрайна война за нефт и газ, безкрайни фалшиви операции и престъпления, политически криминалисти, грабеж, бандитизъм, социален провал, неофашизъм, глобален шпионаж, полицейски държави. 

От началото на 2014 г. САЩ преминаха към открита война срещу правителството на Башар Асад в Сирия, чрез създадените от тях Ал Кайда и Ислямска държава. И отново – в името на демокрацията. Родиха и огромна бежанска криза чрез регионално дестабилизиране в Близкия изток. 

Барак послушно обслужваше дневния ред на неоконсерваторите. В близко време планът на Буш ще се върне отново на сцената с Джеб Буш или Хилъри Клинтън, т.е. следващите фази на войната ще включват вече пълен конфликт между суперсилите – САЩ, Русия и Китай. . 

Англо-американско-ционисткият криминален синдикат допусна обаче грешка. Цялата му стратегия в Близкия Изток досега се градеше на убеждението, че Русия /и евентуално Китай/ няма да се ангажира във война в Близкия Изток. Междувременно извършиха и преврата в Украйна и въведоха неофашистко-ционистката хунта на Порошенко.Омаловажиха и речта на Путин на 70-годишнината на ООН, където той обяви край на еднополюсния свят и решимостта на Русия да се противопостави на тази глобална наглост. 

Така Москва се превърна в център на събирането на неатлантическия свят. Това е заявка на ново световно лидерство. За САЩ и Запада, с тяхната историческа криза, това е залог на живот и смърт. 

Истина е, че Сирия е исторически съюзник на Русия, но не това е ключовият мотив за военната поддръжка за Дамаск. Главното е, че да съхрани Сирия може само силна власт. Алтернатива на Башар Асад не съществува. Неговото падане, според либийския или иракския сценарий, ще доведе до ликвидиране на единна Сирия до глобалния марш на Ислямска държава и Халифата, който ще залее половината свят. 

Русия, Иран и Китай изхождат именно от тези съображения. Да спре Халифата може само единна Сирия, чието съществуване може да осигури само сегашната власт. 

Това ще е дълъг процес. Русия участва в него сега на първия, най-важният етап, и трябва да внимава да не попадне в капан. Изолирането й от Запада, въпреки намеренията на Путин, ще се засили още повече. 

Анализът на климатичните и географски особености на Сирия, както и на ракетно-бомбените удари на Русия и на вектора на настъплението на сирийските и ирански части, позволява да се определят задачите на първата фаза на присъствието на Русия. Лятото приключва. Комфортната температура на брега на Латакия и чистото небе ще благоприятстват полетите на руската авиация и изтребването на терористите. Зимният дъждовен сезон в западната част, отделена от пустинята с два планински хребета, обещава умерени дъждове. От март до май в Сирия ще настъпи хамсина, сухият топъл вятър, издигащ във въздуха пясъчни бури. Мащабни сухопътни операции в такова време не могат да се очакват. Това означава, че през близките пет месеца правителствените войски на Башар Асад с въздушната подкрепа на Русия ще обновят театрите на военните действия, ще си върнат редица важни изгубени територии, ще изтласкат терористите в пустинята или в съседните държави, ще възстановят системата за координиране и управление. 

През пролетта, под свистенето на хамсина, ще започне диалогът за бъдещето на Сирия с онези, които са готови, или принудени, за вътрешни и външни преговори. Но сега за първи път от години Асад ще разговаря с терористите от позицията на силата. 

След края на войната и възстановяването на държавността си сирийците сами ще могат да договорят как да устроят или преустроят Сирия, какво да бъде нейното държавно устройство, принципите за формиране на властта – кой конкретно ще управлява страната. Пръв участник в този следвоенен диалог ще бъде Асад, който може да остане на власт или да се оттегли. Целта е Близкият Изток да стане безядрена зона, а Израел да се върне в границите си от 1967 г. 

Разбира се самата война с Ислямска държава е въпрос на глобално равнище, както заради амбициите на Халифата, така и заради сложността на победата над него. Американците родиха Ислямска държава и се опитаха да я използват за своите цели, но вече не може да се говори за никакъв американски контрол над халифата. 

В тази безкрайно сложна ситуация Русия пое върху себе си огромна историческа отговорност, което нагледно показва кой кой е. 

В Сирия се решава и въпросът за новата световно лидерство, но не в американското му разбиране, а в най-правилния смисъл – кой е защитник на правата на нациите, държавите и цивилизациите за самостоятелно и независимо съществуване и развитие. 

Заради това Русия не може да не спечели тази война, която няма нищо общо с войната в Афганистан. 

Събудихте мечката, сега се молете! 

Автор: Красимир Иванджийски