Мине не мине време, и стените на русенския Пантеон се превръщат в „художествена галерия”. Анонимни млади таланти упражняват визията си за бъдещето върху паметта на български поборници, държавници и възрожденци, ратували и умрели в името на народното освобождение и просвещение. Тези величави покойници (мир на праха им!), едва ли си правят труда да разчетат причудливите рисунки и надписи, свастики и други белези на съвременно мислещото поколение, сред което са и бъдещи будители на България.

Тази нация, както и всяка друга, винаги ще има нужда от будители - показаха го възпитаниците на МГ „Баба Тонка” в училищен конкурс за техни авторски филми на тема будителство. Нашите деца просто търсят изява. И понеже не сколасваме да им отдадем нужното внимание, те ни напомнят за себе си и за проблемите си, с които влизат в „своя” отрязък от своето време. Някои от рисунъците (между другото наричани вече и модерно градско изкуство!) поразяват с впечатляващо майсторство и учудваща зрелост - и като линия, и като послание към безхаберието за случващото се в светостта на подрастващите.

Не защитавам развихрения потенциал на „художниците”. Не искам да ме тълкуват криво и психолозите. Според мен е твърде елементарно да „обозначим” членоразделно случващото се с термина „вандалщина”. Ами тогава, не е ли по-ужасяваща вандалщина събарянето за една нощ (1975 г.) на църквата „Всех Святих” и построяването на Пантеона! Станалото-станало, било е по правоверната схоластика на една партийна доктрина, само защото насред Русе, при влизането към центъра, не са искали да има черква. Това е варварското мислене, а не рисунките. Лошият дух от ония времена би трябвало да ни подскаже, че нещо бъркаме, да се запитаме, защо се случва всичко това. И ако се случва, дали не е новото отрицание на някогашното старо прегрешение с църквата „Всех Святих”?

А от Общината и да искат, на свой ред не могат да направят нищо повече от търпеливото пребоядисване, и толкова. Пантеонът чака финансиране за рехабилитация, но в тази финансова мъгла и недоимък ще бъде чудо, ако наистина се преборим за парите. В историческата съдба на един народ, на една държава и на един град никога няма нищо случайно. Колкото до възкресението на вандализма, той не е патент само на българина. В Русе имаме достатъчно примери за позитивно осмисляне на историческата памет. Нека да разсъждаваме върху това. Свастиките, които за пореден път заличихме, ни го подсказват!

*Le Salaire de la peur (трилър, 1953 г. реж. Анри- Жорж Клузо, в гл. роля Ив Монтан)

Ваш: St.Ar.

пишете ми на: [email protected]