От мига на „обръщането към Изтока“ измина вече година, но Русия все още  не е намерила мястото си в Източна Азия.

И ако не развие там собствен  проект, тя може и да стане сателит на Китай, коментира Иван  Преображенский.

Русия демонстрира пред Запада готовност да се обърне на Изток и да стане  главен партньор и дори съюзник на Китай. Както през 19 и началото на 20  век китайците отдаваха свои територии „на концесия“ на Русия, тоест -  фактически под протекторат, така сега те самите получават под аренда  хиляди хектари руска земя за „селскостопанска дейност“. Китайските  военни пък зачестиха с ученията си на руска територия.

Русия също се опитва да реализира свои проекти в Далечния изток, като  например зони за свободна търговия или обявяването на Владивосток за  „свободно пристанище“. Опитва се да си сътрудничи и със страни като Южна  Корея, Япония и Виетнам, които представляват един вид противотежест на  Китай в региона и сами постоянно търсят подкрепа за своето политическо,  икономическо, а в последно време и военно противопоставяне както помежду  си, така и с Пекин.

СССР беше по-големият брат, Русия е по-малкият

При това Русия като че ли не знае кого да предпочете. Ту следва  китайската външна политика в региона, ту снабдява със съвременно оръжие  един от най-силните опоненти на Китай в тази част от света – Виетнам.  Този факт предизвиква възмущение в китайската преса, а това означава, че  същите са настроенията и сред китайското ръководство, тъй като то  контролира медиите в страната. Или пък един друг пример: по време на  поредното изостряне на отношенията между Япония и Китай, Москва изпраща в  Токио приближения на Путин говорител на Държавната дума Сергей  Наришкин, а задачата му е да обсъди възможностите за „разведряване“ на  руско-японските отношения, както и за сключване на все още Очевидно е, че тези две направления на руската външна политика си  противоречат. След кримските събития и рязкото обръщане на Москва на  Изток, много правителства в Югоизточна Азия сметнаха, че Русия е на път  да се превърне в „младши партньор“ на Китай. Китайската народна  република се възприема в региона като господстваща сила и дори Япония не  е в състояние да ѝ се противопостави, поради което постоянно  демонстрира съюзническите си отношения със САЩ. Освен това всички знаят,  че в китайската външнополитическа традиция няма равни, а само  „по-малки“ и „по-големи“ партньори. СССР беше по-големият брат, а Русия -  в съответствие със сегашното си икономическо положение, може да  претендира единствено за ролята на „по-малък“ партньор. Затова и мнозина  в региона решиха, че Русия минава под крилото на Китай.

В Кремъл са на друго мнение – те смятат своята външна политика за  напълно независима. Затова и миналогодишните дипломатически слухове, че  Китай е започнал преговори със САЩ зад гърба на Москва, предизвикаха  сериозно раздразнение сред руските власти. Но поради страх от рязко  нарасналата символична зависимост от Китай, обкръжението около Путин  явно не е готово да застане на страната на съперниците на Пекин.

Показателно е например, че в навечерието на срещата на Г-7 Япония, която  има директен териториален спор с Китай в Южнокитайско море, започна  активно да флиртува с Русия. Изведнъж се заговори за подписване на  мирния договор, както и за решаване на териториалния спор за Курилските  острови. В крайна сметка обаче Япония се обяви за продължаване на  санкциите срещу Русия и прекрати разговорите по мирния договор. По  всичко изглежда, че този обрат в поведението на Токио се дължи не само  на натиска от САЩ, а и на липсата на ответна активна реакция от страна  на Русия.

Ни риба, ни рак

Кремъл така и не заема ясна позиция по основните спорове в Югоизточна  Азия. Президентът на Филипините например не се стеснява да сравнява  политиката на Китай с поведението на нацистка Германия, а Япония и  Виетнам са сериозно раздразнени от амбициите на Пекин да сложи ръка  върху Южнокитайско море и неговите подземни богатства. Москва няма  собствена позиция по този въпрос и старателно избягва да формулира  такава. Опитва се да заеме някаква позиция „ни риба, ни рак“ и да играе  на „равни дистанции“ с всички актьори в Югоизточна Азия. Нито иска да  стане сателит на Китай, нито пък съюзник на китайските противници. В  резултат Кремъл все още е чужд в региона. И това ще продължи дотогава,  докато Москва не формулира свой азиатски проект. Разбира се, само ако  насериозно иска да се обърне на Изток, а не просто да плаши Запада с  говоренето си по тази тема.

ДОЙЧЕ ВЕЛЕ