"Мащабът и дълбочината на санкциите на ЕС спрямо Русия този път предполагат по-различна интерпретация. Това е желание на Запада да осъществи разкачване от руската икономика, индустрия. Става дума за един по-мащабен и дългосрочен процес".

Това каза пред БНР анализаторът Владимир Шопов.

Той посочи, че вече 15 години в Русия политическият риск нараства, а през последното десетилетие руската икономика е все по-малко пазарна.

"Западните компании имат и друга перспектива, от която започват да планират дългосрочните си стратегии - максимално свиване и съкращаване на производствени вериги по силата на различни рискове. Най-много се коментира риска с Covid, политическия риск в Китай, сега добавяме и Русия, различни видове инфлационен натиск. Поведението на компаниите е и реакция на стимулите, които създават различни международни организации като ЕС... Става въпрос са регионализация, отколкото за деглобализация".

В предаването "Събота 150" анализаторът припомни, че през последните години ЕС е върнал идеята за индустриална политика.

"Намираме се на прага на потенциален индустриален ренесанс в Европа, стига правителствата да знаят как да се възползват от тези възможности".

Той изрази съмнение, че Европа иска тотално да изтласка Русия.

"Трудно е да се очертаят реалистичните параметри и интензитет на взаимоотношенията... Възстановяване на търговски отношения ще има, но инвестиционните трудно ще бъдат възстановени. Може отсега да предвидим пълно разкачване в областта на енергетиката".

Шопов подчерта, че Западът, Русия и Китай трябва да оформят полетата, в които може да се работи заедно:

"Отношенията ще бъдат трайно променени. По отношение на Китай това са високите технологии, критичната инфраструктура, телекомуникациите. Там конкуренцията ще доминира над сътрудничеството. С Русия - това са въпросите, свързани със сигурността".

Интервюто с Владимир Шопов можете да чуете в звуковия файл.