Екип от инженери от Русенския университет и лекари от Университетската болница в Русе разработи и патентова уникален за съдебната медицина апарат.

Това съобщиха на нарочна пресконференция създателите на апарата инженерите Ивайло Иванов и Любомира Димитрова, доц. Анелия Манукова, преподавател в РУ, изпълнителния директор на УМБАЛ – Русе д-р Иван Стоянов, който е съдебен лекар, и колегата му патолог д-р Пламен Димитров. Със съдействието на патентния специалист инж. Койчо Митев изобретението вече получило национален патент.

Апаратът установява времето на спиране на жизнените функции при човека. По думите на създателите му, то няма аналог в света и прави крачка напред в съдебната медицина, тъй като съкращава многократно времето, необходимо по сега използваните методики.

По класическите методи, за това отиваха от няколко часа до денонощие, сега резултатът е готов след минути. При криминалистиката, особено при тежки престъпления, тези часове винаги са от голямо значение, подчерта д-р Иван Стоянов.

Устройството може да се използва до 24-ия час от спирането на жизнените функции на човек, тъй като изследва образувалите се постмортални петна по кожата.

Апаратът се тества от две години в отделението по съдебна медицина към УМБАЛ-Русе. Той все още не е утвърден в съдебната практика. Това може да стане, след като има серийно производство и се използва от повече отделения по съдебна медицина, каза още д-р Стоянов.

Устройството е с големината на кутия за обувки и е разработвано в продължение на няколко години. То съчетава механика, електроника, много софтуер и всички таблици и графики, които се използват в съдебната медицина. От две години се тества в отделението по съдебна медицина към УМБАЛ-Русе, но все още не е утвърдено в съдебната практика. Това може да стане, след като има серийно производство и се използва от повече отделения по съдебна медицина, посочи д-р Стоянов. Затова следващата задача е да се намери производител и да навлезе в практиката на съдебните медици. Нещо повече, според патентния специалист инж. Койчо Митев, разработката трябва да излезе извън границите на България и да носи доходи.