Помните ли онази сцена с Робърт де Ниро от филма „Стажантът”, в която го питаха как се вижда след 10 години, без да подозират, че той е на 80.

Може да прозвучи нескромно, но има и „български стажант Робърт де Ниро” и това е моят дядо Георги, пише ДЕЛО.

„Труд, упоритост и добър вкус. Всеки ден си поставям нова цел. Гордея се, че съм роден в Русе, на брега на една от най-големите реки. Сам се научих да плувам и три пъти съм преплувал Дунав от българската до румънската граница”.

Накратко: той е зъболекар по професия и е на 84 години, прилича на Арнолд Шварценегер на външен вид, войн по характер, Дон Жуан по душа и същинска библия за житейски опит. Навръх Коледа, загледана в пукащите дърва в камината и щастлива да се сгуша в него, ми се прииска отново да се качим в машината на времето и да попътуваме заедно. Замислих се, че никога не ми е разказвал как се е променил празникът, откакто е бил дете. Не се изненадах от отговора, който получих:

„Аз съм роден в бедно семейство – на 6 години останах без майка и сестра ми трябваше да се грижи за мен. През 40-50-те години беше традиция на масата за Коледа да има пуйка, сушени плодове и лимонада. Тогава малките деца не пишеха писма до дядо Коледа, а си изнасяха ботушките на прозореца и чакаха добрият старец да мине и да ги напълни с лакомства.”

Дядо Георги си спомня, че за празника се радвали на нов пуловер или топли обувки. Но, когато бил дете, най-много мечтаел за Коледа да получи дървени кубчета или колело. Днес си пожелава само здраве.

„На 84 години не мога да се похваля с абсолютно здраве, но благодаря на Господ, че ми дава сили още да работя.”

Звучи невероятно, но все още всеки ден изминава 2 километра до кабинета си, за да извади някой зъб или просто, за да си прочете вестника. А тялото си на холивудски актьор поддържа със сутрешна гимнастика и градинарство.

„По отношение на храната също съм педантичен – не си натоварвам организма с излишно количество храна. Дори на Коледа ям за закуска овесени ядки с боровинки и годжи бери – освежава организма ми и ми дава добър тонус. Пия задължително чай от лайка с лъжица мед.”

В рецептата на неговото дълголетие обаче, има и още една съставка – любовта. Със съпругата му и моя баба Валерия, са заедно повече от половин век.

„На тази възраст, не успях да усвоя до съвършенство някой чужд език, не можах да се науча на компютър, който дава възможност за свързване не само с приятели и градове, но и с целия свят. Това е нещо, за което ще съжалявам до края на живота си”.