Просията у нас се превърнала в сериозна професия

Просията е социално явление, което в последно време натрапчиво присъства в битието на българите.

Естествено, то е пряко свързано със злините на безкрайния Преход, облагодетелстващ комунистическата номенклатурна върхушка и докарал до просяшка тояга огромни пластове от българския народ.

По принцип просията е настояване за доброволно даряване на нещо, което просещият няма, а иска да получи от този, от когото проси, предполагайки, че той го има в излишък и че би желал да му го даде.

Етимологията на самия термин „прося” ни за- вежда до „моля”, „искам от теб”, „настоявам” „умолявам”.

Просията е толкова разпространена, защото е извънредно лесен начин да се сдобиеш с желаното. Достатъчна е само добрата воля на евентуалния дарител.

Всеки от нас многократно използва молбата и просията. Всеки се моли и проси най-различни неща: снизхождение, пари, защита, вещи, обич, прошка, внимание, секс, подкрепа, закрила, любов и др.

Борхес казва на едно място, че „умният човек умее, без да се суети, да изчака своя час и тогава – просто да протегне ръка”. И той ще получи, това, което му трябва. „Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори” – казва Светата Библия (Лк. 11:10)

Светата Библия твърди още, че тези, които получават, са главно имащите, защото „Който има, нему ще се даде и ще му се преумножи, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има” (Мат. 13:12)

Даже и съвременния мениджмънт по подобен начин твърди категорично прокламира, че „Само преуспелият преуспява”. Какво остава тогава на другите, на несретниците, на винаги неуспяващите, на лузерите, губещите и онеправданите. Едно-единствено нещо – просията. А после, ясно, – Небитието.

Всичко това обяснява нещастността на българската нация (най-нещастната в Европа според социолозите) през последните години.

В класическото разбиране на българите просията непременно се съчетава с бедност, с отчаяние, мизерия, глад, несрета.

От друга страна, даването на изпросеното по някакъв начин се свързва с добродетелност, състрадание, самопрезентация, а в много случаи просто представлява една от класическите психични защити срещу чувството за вина и греховност (при вярващите), приема формата на психична компенсация.

Даваното на просещия се нарича, както знаем, милостиня. То очевидно е реализирана и демонстрирана милост, т.е. реализирана, материализирана симпатия към личността на просяка, той ти е мил.

От тук идват и особените етични, даже и естетически измерения на просията.

Много конфесии я ритуализират.

В християнството има изведени много постулати за задължителен отклик на зова за милостиня – „Който дава на просяк, няма да осиромашее; а който закрива очи пред него, ще бъде много проклеван” (Пр. 28:27)

Интересно, че в същото време просията за про- сещия се представя като Божие наказание, като проклятие. „Нека синовете му се скитат и просят и нека търсят хляб далеч от порутените си къщи” (Пс. 109:10) е едно такова твърде пагубно проклятие.

В Исляма има особени задължения за потлачване (даряване) с храна, пари и вещи на бедните по съотвените религиозни празници (курбан байрам, например). Това изглежда като ритуал на предугаждане на просията и отзоваване на молбата за материална помощ.

По подобен начин стоят нещата и в редица други конфесии.

Що се отнася до естетиката на просията, ще кажа само, че японецът Кобаяши Иса има едно изключително хайку, познато и харесвано като класически стих в целия свят:

"В кутията на просяка пет гроша.

Здрач. Есенен дъждец."

Но нека видим как стоят нещата от другата страна на медала, извън зоната на здрача.

Знаем, че социалната действителност у нас е

пределно деформирана и изродена. За българите просията традиционно се съчетава със скитничество, както е, впрочем, и в горецитирания 109-ти псалм-проклятие.

Това съчетание виждаме и в неприетия навремето подготвен Закон срещу скитничеството и просията. Уседналият просяк е рядкост. Всеки просяк обикновено е без дом, често и без близки.

Мащабите на днешната просия в България, раз- нообразието на формите ѝ, тенденциите в развитието ѝ като социална практика и като единствено средство за препитание на огромни маси хора, са стряскащи.

И затова, естествено, се укриват и маскират от фалшивата власт на забогателите комунисти и агенти.

По публикувани данни само в София се подвизават 15 000 просяци. По мое мнение в страната ежедневно шетат с протегната ръка около 40 – 45 000 наши съграждани.

Голямото мнозинство от тях (около 90%) са ци- гани.

Броят им се увеличава вече с по няколко хиляди годишно.

Това общо число на просяците в България може да се види доста малко на този, който има представа за проблема. Веднага ще кажа, че в тези числа не влизат нашите български просяци, които гастролират в чужбина. По моите сметки там те са най-малко 20 000 ду- ши и са разпръснати по почти всички европейски страни. Напоследък просяците ни стигнаха и до Австралия.

Преди време министър на труда и социалната политика в отговора си на депутатско запитване съобщи на Парламента за 4 898 случая на просия, регистрирани за една година само в отделите за закрила на детето. Значи, става дума само за близо пет хиляди регистрации на просяци в детска възраст – от 4 до 14 години. Без нерегистрираните. Колко ли са те?

Някои градове – София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора имат специални планове за работа с просещи деца. Можете да си представите мащабите на явлението „просия”!

Умопомрачителната мащабност на просията у нас ни осигурява първото място на най-просяшката страна в Европа. Най-бедна и най-просяшка. И най-нещастна, както вече казах.

Отдавна е известна корелацията между бедността на нацията и разпространеността на просията в съответната страна.

Процесът на обедняването на широки социални пластове ражда просия. Колкото повече бедни – толкова повече просяци.

Редица глуповати законотворения на управляващите ще имат за последствие нови тълпи просяци.

Друга известна зависимост показва просията в нравствен план – колкото по-безнравствени и невярващи (атеисти) са членовете на една социална общност – толкова повече са просяците в нея.

Това е така, защото хората, които имат някаква нравственост, някакво достойнство, биха предпочели друг начин да си решат материалните (и екзистенциалните) проблеми – например с труд, с предприемчивост, с усилия за квалифициране и др. Просията е най-лесният занаят. Даже и в сравнение с проституцията.

От статистическите данни можем да изведем и чисто българска корелация между увеличаването на циганския етнос, който за двадесет години се удвоява, и разпространеността на просията.

Просията е в косвена зависимост и от неработещата правоохранителна система, която на практика я толерира заедно с престъпността.

Технологиите на просията. Най-елементарните (и най-разпространените у нас) форми на просия са директното призоваване за даване на милостиня.

Всички знаем, как по всички главни улици в българските градове, по всички по-големи площади, пред абсолютно всички църкви, по гари, паркове и др. дебнат хиляди просяци, както казах, главно цигани. Повечето от тях са от женски пол.

Използват се най-различни трикове: упоени невръстни бебета, мърляви деца, показани белези, осакатени крайници, тумори, кожни страдания и т.н.

Използва се номерът за предизвикване на съст- радание с реална или мнима болест, с недъзи, рани и др.

Повечето позиви за милостиня са или уж за хляб или уж за лекарства. Нерядко просенето е съпроводено с благославяне, превръщащо се впоследствие, ако не дадеш пари, в проклятие и в обида. Можеш да отнесеш и някоя псувня, разбира се. Колко му е. В Русе години наред всеки ден всички заведения в центъра ги обикаля една едва движеща се 150-килограмова циганка, която, както тя самата ми каза, търси хора с по-глупава физиономия и ги изнудва с пари за здраве и берекет или ги плаши с лоши магии, събирала от глупаците по около 300-400 лева, до Новата поща я чака черен мерцедес.

По-изискана форма на просия е уличното музи- циране. То също си има тънкости. Удивително много пари се печелят от невръстни бели цигуларки, от големи и малки виртуози на акордеона, гайдари, гъдулари в народни носии, кавалджии, певци с китка на ухото и др.

През лятото в България избуява курортната просия с нейните чудновато разнищени форми. Навсякъде по нашенските черноморски курорти ще срещнеш талази обиграни просяци. На чужденците им се взема акъла от нелепостта на постоянното просене и негова- та безнаказаност и фактически обществено толериране и подкрепа.

Ако седнеш в едно кое да е заведение и постоиш половин час, ще те навестят минимум пет просяци, всеки със свои индивидуален репертоар и със своя собствена технология на просене.

Един – ням, ще ти покаже бележка на немски, че бил болен и гладен, друг – глух, трети – сакат, проплакваща жена с уж заспало (а всъщност упоено с ракия) бебе, грохнал алкохолик ти продава китайски бинокъл, млада гиздава циганка дава картички със созополски рибарски лодки и т.н. До безкрай.

Още по-изострени форми на изнудваща просия са уличните търговци, таксиметровите шофьори, просещи чуждестранните (значи удобни за лъгане) туристи да ги наемат, пък после те си знаят.

Знаем всички за келнерите с техните сто и един начина за изпросване на бакшиш.

Знаем за фамозните масажисти и масажистки (намекващи за сексуални услуги), за файтонджиите, за циганите с мечки („Я покажи, ма Кинче, как са търкаля Стоичков за дузпа”), с маймуни на рамото, с папагали („Коко, я напсувай госпожата! Да та ба ма ка та”), за нахалните фотографи, за още по-нахалните и разголени магистрални проститутки, за пишман художниците („Да те нарисувам като Наполеон, а? Или кат Роналдо?”), за вездесъщите продавачи на потници, гащи и зелени катаджийски жилетки по три лева (без касова бележка), за ваксаджиите, за продавачите на крадени орехи, на череши, на свещи и т.н.

Просията у нас е професия. Сериозна професия.

Свидетел съм как популярния русенски просяк Пинко (циганин) в дванадесет часа по обед отказа милостиня от цял един лев с аргумента, че е в обедна почивка и не проси в почивно време.

Всъщност просията си е девиантна (отклонена) социална дейност, която много често изисква или се съчетава с други девиации – кражби (всеки просяк е потенциален крадец), алкохолизъм, наркомании, проституция, грабежи, измами, насилие и др.

Всичките тези неща въобще не интересуват днешната полиция; тя се грижи за други работи (например, да противодейства на обществените протести и митинги, да гони учители и лекари, да бие журналисти, да изкара някоя хилядарка по пътищата със стоп-палката), да пази важни добри хора - Баце, Кирето простото, различни провинциални престъпни ВИП персони, агента Гоце, агента Сава и др., на които, както се знае, трябва да бъде осигурен пълен рахат (спокойствие).

Просията става в последно време национална емблема. Всички, от клошара до президента, просят. Или приемат просяци от Украйна, които просят от тях пари и оръжие.

Институции, политически партии, управленски звена, регионални структури – всички търсят спонсори и просят пари.

Един проси от минувачи пред църквата, друг – от мафиотския холдинг за местните избори. Кой както може.

Проси даже старозагорския митрополит, сиромахът. Изпросил си е Беемве седма серия от един свинарохотелиер.

Проси се за всичко и навсякъде: пари за конкурс „Мис Мокра фланелка”, пари за пенсионерската фондация „Зелен чемшир”, пари за Олимпиадата, пари за рали „Тутракан”, пари за либийците, за лапландците, за болните, за бедните, за глупавите, за Робинзон Крузо, за децата на жепейците и т.н.

България просто прилича на парцалива, стара покварена и грозна циганка на тротоара, протегнала безсрамно празна шепа.

Тя проси еврофондове, проси помощи при суша, проси помощи при киша, помощи при пожари, проси помощта от ЕС, от Сорос, проси нефт и газ от Путин, проси визи за САЩ, проси ток, домати, ваксини срещу Ковид 19, хляб... Проси всичко.

Поверия за просията:

Ако просяк влезе в къщата ти, чакат те болести и неволи.

Ако удариш просяк, ще придобиеш богатство.

Ако дадеш милостиня на просяк, ще изкупиш грехове.

Ако заговориш просяк, ще живееш дълго.

Ако те навести сакат просяк – ще те надвият с измама и лукавство.

Ако отминеш просяк, ще те сполетят кавги.

Ако сънуваш просяк, ще ти върви в любовта.

Ако пипнеш просяк, ще заминеш на пътешествие.

Ако просяк те напсува, ще ти дойдат гости.

Aкад. Петър Иванов