Да си го кажем, уважаеми съграждани. Ние сме банда страхливци!

Два шокиращи случая на ужасяващо насилие над жени в Русе и то в рамките на няколко часа разлика, се случиха снощи и тази сутрин.

Кметът дал бил кръв. Похвално! Но по-интересните въпроси тук са:

1. Ако имахме нормално функционираща държава, щеше ли да се стигне до това насилие?

2. Ако имахме добре работеща прокуратура и правораздавателна система, щеше ли да се стигне до това насилие?

3. Ако имахме адекватно местно самоуправление, което да поведе Русе към проспериращо развитие, хората да се радват на живота, а не да се превръщат в подивели скотове…щеше ли да се стигне до това насилие?

Повечето русенци знаят добре отговорите на тези питанки.

Проблемите се коренят в липсата на държавност, на местна власт и на пълната абдикация на полиция, прокуратура и съд като функция на демократичното управление. Вместо нормалност, сега тепърва ще гледаме уродливото лице на овладяната държава. Защото прокурорите са заети да слугуват на част от „голямата организирана престъпна група, създадена от Борисов, дошъл на власт с избори и построил фасадната демокрация“, както казва журналистът Иван Бакалов. Те нямат време да се занимават с пребити и убити жени. Дами и господа, България всъщност не функционира. Тя само имитира, че мърда. А Русе е като огледален образ на умрялата държава.

Тук преживяват мъже с криминално досие, които стрелят по жени и никой нищо не знае – нито прокуратурата, нито разследващите – как този човек, осъден на 6 години затвор в Румъния, си живее преспокойно в Русе, размахва макаровец и раздава правосъдие върху жената, родила му 2 деца. Другият „мъж“ пък бил се бил напил. И понеже е „голям“ мъж, претрепал с метална тръба жена. А после я изхвърлил като боклук на тревата.

Алоууу, къде сте вие, дето трябва да ни пазите?!

Такива като тези двамцата, трябваше отдавна да гният в затвора, ако бяхме нормална държава де. Още на границата румънецът трябваше да бъде арестуван и предаден на правораздавателните органи в родната му страна. Но човекът явно си е намерил начин да си плати такса „спокойствие“, както я нарича Васил Божков и животът му да потече по по мед и масло. А онзи, от „Дружбите“ сигурно е бил видян от съседи. Но те дружелюбно са си мълчали. Вероятно от години този психар е показвал на света що за бабаит е. Но в овладяното Русе, мълчат, защото ги е страх.

Да си го кажем, уважаеми съграждани. Ние сме банда страхливци! Нямаме обществено недоволство, нямаме силата да сме единни в протестите си, нищо не знаем, не сме чули, не сме разбрали. Кой знае тая жена как е викала от болка. Но всички са дружно оглушали за чуждата болка и страдание. Понеже така е комфортно. По-лесно е да цъкаме и да си плюем в пазвата да не ни стига тая „урока“.

Не се гради гражданско общество с мълчание. Защото мълчанието убива. Също като корупцията!