От България Русия получи своята писменост, от нашите земи в Русия дойде и християнската вяра и старобългарския църковнославянски език.

Хилядолетие по-късно, през 1878г., от Русия България получи свободата си, за която дадоха живота си хиляди руски войници. Това ние, българите, никога не забравяме. Ето пример как културната връзка надживява превратностите на епохите.

Това каза президентът Румен Радев в изказването си пред Международния икономически форум в Санкт Петербург.

Българският президент говори от трибуната след държавния глава на Китай Си Цзинпин и преди руския си колега Владимир Путин. Изказването му, посветено на устойчивото развитие, бе посрещнато с бурни аплодисменти.

По думите му участието на президента на седеммилионна България редом с двама от световните лидери e ясно послание за важността на една от основните идеи на устойчивото развитие – че то може да се гради само с приноса на всички държави.

Българският президент подчерта, че поради 13-вековната си история и местоположението си на стратегически кръстопът, България и българите често разбират онова, което хвърля други в недоумение, а понякога поражда и конфликти.

Българският държавен глава подчерта, че едни държави са се възползвали от глобализацията, но други са се оказали в ролята на губещи. Той предупреди, че свободната миграция на капитали генерира риск за най-уязвимите общества, а свръхпотреблението вече застрашава общото ни бъдеще.

Според Румен Радев, от една страна глобализацията е дала шанс на икономически изостанали страни, които са се възползвали от стремежа на бизнеса към евтина работна ръка. Но от друга - глобализацията е поляризирала всички общества, и развитите и изостаналите, минирала ги е със социални конфликти, които вещаят трусове.

Той подчерта, че подкопаването на международния правов ред и преходът към полицентричен свят генерират нестабилност, а ежегодният ръст на разходите за отбрана показва, че средата за сигурност не се подобрява, а недоверието расте.

"Неравномерното развитие преобърна много представи и роди нов свят. Кой би предположил преди двадесетина години, че Китай ще се превърне в стожер на идеята за свободна търговия, а САЩ ще налагат протекционизъм и санкции? Кой би допуснал, че в Европа, в която от десетилетия урвърждаваме модел на толерантност, под натиска на социалните диспропорции и имиграцията, отново ще надигнат глава неофашистки и екстремистки движения", каза Румен Радев.

Според него първата стъпка към устойчиво развитие е отхвърлянето на радикализмите. Втората е преодоляването на противоречията в името на мира и оцеляването на човечеството.

По думите му новата икономическа парадигма трябва да заложи на знанието, на технологиите и интелекта. А това означава „зелена“ икономика, базирана на концепцията за „отворена наука“, на ново потребителско съзнание и нова производствена етика, които трябва да залегнат в образователните планове и в националните икономически стратегии.

Устойчивото развитие изисква по-ефективен механизъм за глобална сигурност, който да обуздае изкушението от едностранни силови действия и да привилегирова диалога, посочи Радев.

Според него устойчивото развитие предполага и предотвратяването на финансови кризи. А това означава по-прецизно регулиране на финансовите пазари и глобален консенсус срещу трансграничната корупция, прането на пари, укриването на данъци, както и за бъдещето на офшорните зони.

Според президента Радев устойчивото развитие е невъзможно без сигурност и социален мир. Трябва да реабилитираме понятието социална отговорност в интерес на стабилността, на обществата и на самия бизнес включително, посочи той.

Като фактор за устойчиво развитие Румен Радев посочи и устойчивото доверие. Той припомни, че преди 70 години България е била втората страна в света, признала Китайската Народна Република. Оттогава отношенията между двата народа се развиват в дух на доверие и приятелство независимо от политическата конюнктура. Нещо повече – тъй като първата страна, признала Китай вече не съществува, можем да твърдим че ние сме първата, каза българският президент.

По думите му устойчивото развитие не е само политическо и икономическо предизвикателство. То е етап в културното съзряване на човечеството. Тъкмо липсата на културна комуникация е в основата на възприемането на „другия“ като противник, посочи Радев.

Той цитира думите на Гоце Делчев, който преди повече от 120 години заявява: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите“.

„Отбелязвам това, защото моята страна се гордее със своя принос в световната културна съкровищница. Един велик гражданин на Санкт Петербург, акад. Дмитрий Лихачов, наричаше родината ми „държава на духа“. От България Русия получи своята писменост, от нашите земи в Русия дойде и християнската вяра и старобългарския църковнославянски език. Хилядолетие по-късно, през 1878г., от Русия България получи свободата си, за която дадоха живота си хиляди руски войници. Това ние, българите, никога не забравяме. Ето пример как културната връзка надживява превратностите на епохите”, каза Румен Радев.

Като пример за силата на културните връзки той посочи и гостуването в България на знаменития руски диригент Валерий Гергиев. Радев разказа как по време на последния му концерт в София оркестърът на Мариинския театър преминал в пианисимо и колкото по-тих ставал звукът, толкова по-отчетливо се чувал гласът на всеки инструмент.

Може би и ние, политиците, трябва да намалим децибелите. Все още сме далече от хармонията, която очакват от нас гражданите на света, но като начало е добре да започнем да се чуваме, бе посланието на Радев.

„Желаещите за диригентското място в световния оркестър растат, но всеки идва със своя собствена партитура, често без дори да се ръкува с оркестрантите. Ако искаме да има устойчиво развитие на човечеството, крайно време е всички заедно да определим ясни правила за петолинието и нотите. Да пишем заедно музиката, с отчитането на спецификата на всеки един инструмент”, заключи Радев, като поясни, че мястото за такава дейност е ООН.