Необитаем дунавски остров с площ от близо 4 000 дка е ябълката на раздора между рибарите от силистренското село Ветрен и румънските гранични власти.

Вече има случаи на конфискувани лодки, мрежи и улов. Пострадалите се жалват и настояват държавата да изясни къде точно минава границата. Нещо, което не е правено от 110 години, предава БНТ.

В последните години румънски граничари редовно санкционират рибарите от силистренското село Ветрен и ги гонят от едноимения остров с мотива, че са навлезли в техни териториални води.

Валентин Йорданов:

Той ме закачи за катера... тегли ма нагоре около 300 метра записа ми личната карта данните и ме предупреди втори път ако ме хване ще ме носи в Кичу и там ще ми конфискува всичко.

Петко Григоров:

Три лодки има конфискувани на колегите там - с мрежите, с моторите и не ги връщат - там ги съдят.

Проблемът станал толкова сериозен, че хората се обърнали за помощ към народният представител Александър Сабанов.

Александър Сабанов, народен представител от "Обединени патриоти":

Има гранични власти румънски, които са разположени на самия остров и когато българските рибари минават покрай него и риболуват край него биват задържани и им биват отнети лодките, мрежите и всичко останало...

Румънците също извършват риболов там и наричат късчето суша насред Дунав с друго име – Чиокънещ. Границата е определена от конвенция, подписана през 1908 година. От тогава досега не е заседавала обща комисия, която да определи принадлежността на островите, възникнали с времето. Това става ясно от отговор на министъра на транспорта на запитване от депутата.

Александър Сабанов:

По поречието на река Дунав границата се определя от талвега - или така наречената най-дълбока точка на река Дунав... в случая покрай остров Ветрен талвега и фарватера минават от северната страна, което ще рече, че острова е български.

Рибарите казват, че не знаят румънски рибар да е бил санкциониран от нашите гранични власти. Докато бъде направено официално определяне на речната ни граница, рибарите от Ветрен ще продължават да изкарват прехраната си със страх.