Какво може да обедини хора със съвсем различни професии, възраст и интереси?

Най-често отговорът на този въпрос е любовта към изкуството и по-специално към музиката.

Това е историята на най-странната група, за която сте чували. Адресът й е Велико Търново.

В нея свирят, пеят и се забавляват преподавателят по психология във ВТУ проф. Минко Хаджийски, неговият син и общински съветник Деян Хаджийски, издателят и собственик на едно от най-уважаваните издателства в страната Нейко Генчев, бизнесменът Иван Стефанов, известният дизайнер Атанас Парушев и Христо Павлов, който е експерт „Връзки с обществеността“. От скоро групата има и певица – Валя Панова, която работи в голяма фирма, свързана с телекомуникациите, пише Дарик.

„Най-напред се събрахме аз, Дидо и неговият син Марсел. Свирехме за удоволствие в компании и публикувахме клипове в социалните мрежи“, разказа професорът. По-късно към тях се присъединил Нейко Генчев, който е единственият в групата, свирил професионално.

Така формацията се е разширила и привлякла още приятели на музиката. „Името на групата ни е „Спейс“. Първоначално името тръгна от едни фланелки с такъв надпис, но решихме да го оставим, защото освен „космос“, означава и „пространство“. А нашата група обхваща голяма част от музикалното пространство – от хеви метъл, през рок, латино, естрада до... „Шушана“, обясни проф. Минко Хаджийски и дебело подчертава, че единственият жанр, който не изпълняват е чалгата.

А защо „Шушана“? 

По време на една от своите репетиции се родила идеята да опитат да изсвирят „твърда“ версия. „Казахме си, че хората я развалиха тази песен – чалгосаха я, но цяла България я хареса. Защо да не пробваме да направим рок вариант? Признавам, че не знаехме текста и то се вижда, че припяваме едно и също. Обаче се получи“, коментира Минко Хаджийски.

Той споделил изпълнението в социалните мрежи, където се радва на голям интерес.

Групата има кратка история, но богат репертоар. Има и много покани и ангажименти, а с огромно удоволствие свири на благотворителни акции. Взаимно се подкрепят с детското вокално студио във Велико Търново „Таланти“ и винаги участват в техни концерти със собствени изпълнения и като акомпанимент на децата.

„Хубавото е, че ние не сме професионалисти, не се изживяваме и като такива. Не търсим комерсиалното. Хората ни приемат къде на шега, къде сериозно, но това е просто едно хоби. Ние сме любители – т.е. свързва ни любов към музиката и публиката“, каза професорът.

Минко Хаджийски е любим преподавател на няколко поколения психолози. Като професионалист в своята област той оценява, че музиката изразява това, което науката за душата не може да обясни съвсем. Още в детските си години се влюбва в китарата.

„Това е труден инструмент, който се учи цял живот. Имах учител в родния ми град Троян. Като всички малки в 60-те години на миналия век се вдъхновявах от изпълнителите, които бяха допускани и звучаха в нашия ефир. Любимец ми беше Енрико Масиас, а от българските групи харесвах „Щурците”. Моят учител ми казваше, че ще ме научи на китара, а аз ще реша дали да стана щурец или молец”, с усмивка си спомня той.

Голяма гордост на проф. Минко Хаджийски е внукът му Марсел, който често се включва в групата, където свирят баща му и дядо му. Талантливото момче се радва на големи музикални успехи – носител е на редица престижни награди, а скоро ще представи страната ни в конкурс в Испания.