Реджеп Ердоган: Терорът и геноцидът, които Израел извършва в Газа от година, обхванаха и Ливан
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 19
Турският президент критикува липсата на международна реакция срещу израелските действия
Реджеп Тайип Ердоган отправи остри критики към действията на Израел в Близкия изток по време на речта си при откриването на новата парламентарна година в турския Меджлис. Държавният глава на Турция изрази загриженост относно ескалацията на конфликта и разпространението му в съседен Ливан.
Ердоган акцентира върху продължаващото насилие в ивицата Газа, което според него вече се разпростира и върху територията на Ливан. Той характеризира действията на Израел като "терор и геноцид", продължаващи от около една година в палестинската територия.
Турският лидер коментира, че израелските сили са навлезли по суша на ливанска територия, определяйки ги като "окупационни сили". Според него, Израел се опитва да въвлече и други страни от региона в конфликта, докато продължава своите действия в Газа и Ливан.
В емоционалното си изказване пред парламента Ердоган заяви: "Израел, който изби 42 хиляди души, включително 17 хиляди деца в Газа, а сега започна клане в Ливан, обаче не получава необходимата реакция от света". Тези цифри, посочени от турския президент, не са независимо потвърдени.
Ердоган подчерта географската близост на Ливан до турската граница, изразявайки загриженост за сигурността в региона. Той заяви решимостта на Турция да продължи усилията си за прекратяване на израелските действия и да настоява за налагане на санкции срещу Израел.
Турският президент изрази солидарност с ливанския народ, обещавайки подкрепа и помощ: "Ще подкрепяме нашите ливански братя и ще им помагаме по всякакъв начин", заяви Ердоган.
Изказването на турския държавен глава отразява нарастващото напрежение в региона и подчертава ролята на Турция като значим фактор в близкоизточната политика. Речта му в Меджлиса може да се разглежда като сигнал за по-активна турска позиция по отношение на конфликта между Израел и палестинците, както и потенциалното му разрастване в съседни държави.
Предстои да се види как международната общност ще реагира на призивите на Ердоган за по-решителни действия срещу израелската политика в региона. Ситуацията остава напрегната, а дипломатическите усилия за деескалация на конфликта продължават.
Докладвай този коментар за нередност
×Ибан Илчев: Аз искам да ме наебат отзад също ама се оказа,че никой не ме пита какво искам
Докладвай този коментар за нередност
×Българин: И академик Иван Илчев поиска площадът и храм "Св. Александър Невски" да се преименуват на "Св. Иван Рилски"!!!
Докладвай този коментар за нередност
×До 6 : Няма украинско еврейче,това е ебаният в гъза хуйолап мартинчо,бесарабската смрадлива курва,пак сере от различни имена,да му еба путката майна на тоя жалък лайнояд!
Докладвай този коментар за нередност
×Българин: Ебаната в гъза и устата бесарабска мърша мартинчо пак е изсрал един куп лъжи,да му еба путката майна да му еба! Палестинска държава ЩЕ ИМА бе,курво сифилитична!
Докладвай този коментар за нередност
×Историк: Израел е създадена през 1948 г. с резолюция на ООН. След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 г. и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава, с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.