След като и официално го натириха, Цветанов обяви, че ще създаде НПО/Неправителствена организация за анализи и прогнози в сферата на сигурността – евроатлантически, разбира се, нали той все се прави на нашия главен евроатлантически пръч.

Бъдещото НПО, ако се имат предвид нагласите на самия Цветанов, ще бъде по-скоро източник на анализи на клюки или направо на интриги. Този човек няма да се откаже лесно от игрите си – това би означавало да се откаже от себе си.

Веднага след конференцията на ГЕРБ той пак изтърва нещо – и това едва ли се дължи само на невнятния му по начало език: Щял да сравнява изборите ПРЕДИ и изборите наесен БЕЗ НЕГО. Това се превежда така:

ще ви гледам сеира, ще ми паднете в ръчичките.

Иначе взаимно си благодариха с Бойко – били щастлива двойка победители, нещо от този род.

И болшевишките вождове Каменев и Зиновиев са се деряли в тунела, през който ги отвеждали за разстрел: „Обичаме ви, другарю Сталин, подвели са ви!“ Обаче тях, все пак, ги разстреляли.

Сега ти позволяват да си направиш НПО, остава и да си доставят акъл от там – като го знаем Бойко, като нищо и това може да се случи.

Цветанов не е важен в случая, той никога не е бил важен, неговото предназначение беше друго – той трябваше да бъде гръмоотвод, да отклонява атаките срещу Бойко. Обаче това изобщо не се случи – Бойко подцени собствената си кройка, мощните си амбиции и дори, ако щете, езика си.

Ако вече не сте забравили, политиката се прави главно с език, само в краен случай със сопи.

Понякога имаме всички основания да се плашим, че нашият човек може да запали една мини-война в Западните Балкани, ако се съди, примерно, по заканите му по адрес на сръбския външен министър /“Сега ще видиш, какво е неприемливо поведение“/.

Обаче, в същото време, е повратлив като змиорка, веднага замаза напрежението и ескадроните на Каракачанов, колкото са останали, се прибраха обратно в оборите си.

Някой път си мисля, че каракачанските псета на Бойко могат да свършат повече работа от въображаемата армия на Каракачанов. Както и да е.

Цветанов не успя да изиграе ролята на инструмент, който да отмества заплахите от Бойко. Но по-важният проблем е друг, и той си остава: защо, всъщност, го натириха?

Не си мислете, че е заради някакъв апартамент, за да не изглеждате идиоти в собствените си очи. Друга е причината – но каква?

Проблемът ще си остане, колкото и да чуваме откъм тунела писъците „Обичам те, Бойко“ – и той е в нежеланието да се борави с пълната истина.

Да не ставаме прекалено романтични, но и в политиката трябва от време на време да се прибягва до нея, иначе промяната е невъзможна.

Руснаците казват „очищение“ – това означава и пълно морално самопречистване, катарзис. Това с шепот не става, с половинчати лафове също.

Ако не го направиш, ще получиш срещу себе си едно НПО за сигурност. Каква сигурност, това е отделна тема.

Дали от посолството на „Козяк“ са ходатайствали за Цветанов? Това е интересен въпрос, но няма кой да ни отговори, така че го забравете.

Но Цв. продължава да продава Ф-16 и след конференцията на ГЕРБ пак говорил за сделката.

При такава загриженост за американския алъш-вериш заслужава направо да го пратят в базата в Долна Митрополия и да го направят закапече /заместник командир по политическата част, нещо като пастор на Герберската вяра.

Никак не е случайно, че Цветанов ще прави НПО за евроатлантическа сигурност. На него, и на такива като него, и през ум не им минава да създадат нещо, свързано с България, като изключим уреждането на подходящи/свои хора на кметските места.

Той сякаш е дошъл на бял свят в някое евроатлантическо такси, нейде в Брюксел.

България е забранена зона за него. Не е само той.

Ще останете смаяни, ако преброите колко пъти Политическата Секта е използвала думите България, Родина, Отечество.

Бройте от едно до десет – не повече.

Разплакаха се като гламави, когато Туск засрича „Отечество любезно“ – сигурно са мислили, че има предвид Евросъюза.

Една от най-пагубните доктрини в наши дни, наложена от американците след краха им в Близкия Изток е, че сигурността е по-важна от свободата.

Нашите зубрачи преведоха това като „Сигурността е по-важна и от хляба“. Чия сигурност обаче?

И какво ще прави някакво НПО за „сигурност“, освен да клепа този или онзи за русофил, нищо повече.

Че той Цветанов изкара и Радев руски човек – Радев с дипломите си от колежа „Максуел“ и съпътстващите ги благословии.

А нашият спец Цв. има благословията на някой шофьор от МВР, не повече.

От друга страна, вижте ги най-изявените русофоби каква прелест от тъпунгери и приспособенци са, вижте я кремчето Поптодорова до един проф. Пантев „русофила“, също ценен от американците впрочем – и повече да не разлистваме тази книга.

„Свободата се оказа едно ла..о“ – и друг път съм цитирал тази фраза на Салвадор Дали.

Но спокойно можем да допълним, че и нашенската сигурност е едно ла..о.

Гладният човек, празният стомах не ти гарантират никаква сигурност.

Цветанов си отива, но така и не стана ясно, каква библия е продавал той.

А и изобщо в каква библия са се заклели от ГЕРБ – освен в евроатлантическите ценности – говорете го това на будалите.

Каква е идеологията им, кой е Господа им, освен Бойко, и пр.

Имат ли идеи за България, за Бъдещето изобщо?

И да имат нещо наум, обикновените хора не фигурират в техния тефтер.

Най-големият балон наду Симеон, на него това му се полага, и на другите по-нататък им беше по-лесно в надувачеството.

Той, без дори да примигне каза, че ще ни оправи за 800 дни, беше му го подсказал икономистът Квинт, който бе близък с покойния Стоян Ганев – държавата била нещо като корпорация и така трябвало да се управлява. Така се и случи. След него вече може да се говори всякак,

БаронМюнхаузенщината разцъфтя. Представете си в какво отчаяние е изпаднал Иван Костов, когато Симеон пусна балона за 800-те дни, сигурно е решил, че сънува, един педантично изчислен ум като неговия го е възприел като някаква непоносима диващина.

Но и това мина – и след това се превърна в шаблон за празни обещания.

А сетне се отказаха изобщо да дават обещания. Каквото ни кажат брюкселските ишиаси, все е правилно. С такова обяснение дори и Вселената може да се управлява.

Изборите вече са фасулска работа – грижите на обикновените хорица изобщо липсват в дебатите, няма ги, зяпнали сме по Западните Балкани.

А там трябва да сме готови за всякакви номера.

Гоце бил отишъл да се бие за свободата и автономията на Македония. Автономията на Македония!!!

Човек не може не се ядоса от тази недомислица, изречена от Бойко – защо ти е да говориш за автономия, даваш им на готово на заевци новата им лъжа?

Който иска да е честен с Историята, нека чуе какво казва Ванче Михайлов: „България, Македония – всичко е едно!“

Евроатлантическите ценности вече се използват като тоалетна хартия, дори за да си почистят някои гърбовете.

Така се случи с тариката Заев, когото руски комици изпързаляха като последния шаран.

По телефона един от комиците се представил за Солтенберг, шефа на НАТО – и вижте го сега, той искал да развива бизнес с шоколад в Македония. И будалата Заев е готов да му помогне веднага, даже скрито.

За какво им е такъв баламурник в НАТО?

След нечувания резил, Заев твърдеше, че това е атака срещу евроатлантическата нагласа на Македония – а то е ясно, че е само една елементарна проверка, какво, всъщност, има в главицата му.

Какво ли са обещали нашите будали навремето? Майтапите тепърва започват.

Новият любимец на Бойко е Станишев – той се отнася към него като към домашен питомец, който е бил непослушен в началото и е ръфал пантофите му, но сега го гледа с обожание в очите.

Нарича господаря си „държавник“ – а той пък го подкрепя, защото е „българин“. Кое от двете не е вярно – сами преценете.

Все пак, Станишев е донякъде под условие българин, майка му е еврейка. Българин е Соломон, чиято майка пък е българка, но тази своя тайна той пази най-усърдно, евреин е с евреите, мароканец при Кадафи, не е ясно само кога е българин.

Между другото, евреите са безподобни, трябва да им го признаем. Както казва един автор, те са фанатични патриоти, разполагат със световна мрежа от сънародници, готови незабавно да помогнат, имат и способността да минават за всичко друго, освен за евреи.

Нашите тукашни мешавици са невероятни. Кирил Христов пише в „Затрупана София“, че всеки нашенец, погледнат отзад, има походката на рязан читак. Сега чак до рязане не се стига, но до други ампутации – със сигурност, например – на чест и родолюбие.

Като е толкова ценен Станишев, според Бойко, би ли издал едно томче с речите си пред европарламента, в които дори с една сричка споделя интересите на България. Иначе не спира да говори за „социално равноправие“, за нови социални политики, но никога нищо смислено не казва за българските съдбини. Той поне, поради поста му в Партията на европейските социалисти, може да бъде донейде чут и да предизвика по-малко прозявки в залата. Ами останалите ни евродепутати?

Ще ви обърнат внимание, ако си направите харакири колективно, през един час, пред входа на европарламента – или някакъв друг хепънинг с по-милостив край, без вадене на черва.

Европейската кауза в наши дни е едно мъчително изпитание, това е ясно – и силно театрализирано, като скритата/единствената цел е разпределянето на парите. В това е истината.

Тържище с пясъчни основи, гълчавата в него няма особен смисъл, никой никого не слуша.

Мнозина се подразниха от директния пазарлък на Бойко с Тимерманс преди няколко дни – но какво пък друго да правиш, такава е генералната нагласа в ЕС, доминирана днес от доста обезценени или направо съмнителни идеи. С изключение на една: парите.

Меркел, след като озадачи света с тремора си, казала, че той, както се е появил, така и ще изчезне.

Обаче по-важното е, дали треморът на ЕС ще отмине.

Той е коварно заболяване: с каквото и да се захванеш, няма гаранция, че ще успееш, с приказки не можеш да заместиш непохватните си движения.

Да се върнем към началото на този текст.

Цветанов няма да се откаже лесно. Сам той нищо не струва и нищо не може да направи, освен ако не е заделял нещо от ресурсите на ГЕРБ – кадри, влияние, финанси и пр. – за своя сметка. Иначе е направо немислимо да се захваща с нещо сериозно.

ГЕРБ има огромни ресурси след десет години на власт – толкова са богати, че утре като нищо могат да предложат партиите да дават по пет лева на държавата за всеки глас, получен от тях на изборите.

Нищо не ги плаши – всички големи кметства са в ръцете им, също и всички трафици за европейските субсидии.

И пак – какво дава основание на Цветанов да намеква, че ще се наслаждава на изборните резултати на ГЕРБ през есента?

Репликата му си е чиста заплаха.

Кеворк Кеворкян