Безвъзмезден труд в полза на обществото и задържане в териториална структура на МВР при системни административни нарушения и нарушения на обществения ред гласува парламентът.

Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за административните нарушения и наказания, внесени от Искрен Веселинов от ПГ "Обединени патриоти", съобщи БТА.

Наказанието "безвъзмезден труд в полза на обществото" ще се налага само за повторно извършено административно нарушение или за системно нарушение. Размерът на това наказание да бъде не по-малко от 40 часа и не повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години, одобриха депутатите.

Задържане в териториална структура на МВР да бъде наложено само за административни нарушения, свързани с нарушаването на обществения ред, предлага вносителят.

Законопроектът съдържа подробна уредба по отношение на наказанието "безвъзмезден труд в полза на обществото".

Безвъзмезден труд ще се възлага на пробационните служби по настоящ адрес на наказания, според промените. При неизпълнение на наложената мярка без уважителна причина пробационният съвет ще прави предложение за замяната му със задържане в териториална структура на МВР за срок до седем денонощия.

С проекта на закон се предлага изменение и допълнение в Указа за борба с дребното хулиганство като се предлага наказанието "безвъзмезден труд в полза на обществото" да се налага като кумулативно наказание при повторно извършване на дребно хулиганство.

Сред мотивите да се въведе наказание "безвъзмезден труд" е, че в масовите случаи на административни нарушения глобата се налага на лица, които декларират липса на доходи или доходи под социалния минимум. Така, при определяне на нейния размер, не може да се спази изискването той да е съобразен с доходите и имуществото на наказания и съответно глобата не може да бъде събрана, а наказанието не може да бъде изпълнено.

Обществено полезен труд би могъл да се налага при незаконната сеч, например, каза Искрен Веселинов.

Според БСП включването на тази точка в програмата на НС е чисто предизборен ход, тъй като законопроектът е внесен през април и не е разглеждан от правна комисия, която е водеща в случая. Предлаганото няма да доведе до повишаване събираемостта на глобите, особено от един етнос, мотивира се Смиляна Кръстева.

В отговор Христиан Митев от ОП подчерта, че Министерството на правосъдието дори смята, че санкциите трябва да са по-радикални. Не трябва да чакаме далечното бъдеще да приемем нов кодекс на административните наказания, убеден е депутатът.

Административно-наказателните мерки са им малко на такива хора, коментира Маноил Манев от ГЕРБ. Според него Наказателният кодекс е мястото, където трябва да се съсредоточат усилията за решаване на този проблем. Той предложи между двете четения да се проведе широк дебат по законопроекта във всички комисии. Да мине през икономическа обосновка, експерти, да приемем този закон, така че наистина да действа, добави той.

Решението на този въпрос се нарича концепция за наказателната политика на България, посочи Крум Зарков от левицата.