Православната църква почита паметта на Свети Софроний Врачански. Светецът-будител е духовен закрилник на Враца.

В града почитането на паметта на  светеца ще започне с литургия в старинната църква "Свето Възнесение", част от възрожденския комплекс "Св.Софроний Врачански". Богослужението ще бъде оглавено от Врачанския митрополит Григорий, съобщава БНР.

Общоградското тържество след това ще се състои пред паметника на  Светии Софроний, който също е част от комплекса. В честването ще участват и ученици от началното училище, което носи името на светеца възрожденец.

"Много се вълнувам за тържеството, защото това е нашият патронен празник. На мен ми изглежда, че Свети Софроний  е по-различен, защото той не се е бил за Освобождението, а е връщал духа на българите",  казва една от ученичките.

Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е роден през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на "История славяноболгарская". На два пъти посещава Света гора. След сблъсък с местните първенци през 1792 г. напуска Котел.

Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний. Занимава се освен с духовни дела и с обществена дейност. Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се установи във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред руското командване и се бори като книжовник и общественик за българското освестяване. Умира в Букурещ през 1813 г.

След Паисий Хилендарски Софроний Врачански е втората ключова фигура на ранното българско Възраждане. Съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; поставя началото на новобългарската печатна книга - "Неделник" (1806). Големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония", публикувана през 1861 във в. "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски.