Днес почина известният актьор Христо Христов, свързал житейския си и творчески път с Варненския драматичен театър, пише Petel.bg.

Завършил Актьорство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1970 година, Христо Христов се превръща в един от ярките актьори на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Изграл е над 120 роли, сред които: Цар Петър в „Боян Магьосникът“ от Камен Зидаров, Сусо в „Януари“ от Йордан Радичков, Следователят в „Прокурорът“ от Георги Джагаров, Кулигин в „Три сестри“ от А. П. Чехов, Динко във „Вампир“ от А. Страшимиров, Аврам Опитомителят в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Отец Лоренцо в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, Хелмер в „Нора“ от Хенрик Ибсен, Джордж в „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ на Едуард Олби, Шишман в „Човекоядката“ от Иван Радоев, Сорин в „Чайка“ от А. П. Чехов, Ган-дза Лин или Газолин в „Зойкина квартира“ от Михаил Булгаков и др.

През 2000 г., заедно актьора Михаил Мутафов, сценографа Тодор Игнатов, археолога Иван Иванов, изкуствоведа Румен Серфаимов и други колеги и приятели, Христо Христов създава Фондация „Варненско театрално общество”.

Поставят се три заглавия: „Чудо” от Иван Радоев се играе 36 пъти в Кукления театър, „Вечеря за глупаци” от Франсис Вебер и „Ключ за седмото небе” достигат 20 представления.

През последните години Христо Христов се беше посветил с голяма любов на своите възпитаници от Театрално студио „Шанс“, много от тях подготви и изпрати да учат в НАТФИЗ, НБУ и дори в Кеймбридж. „Обичам децата. Моето верую е да се занимавам професионално с тях, не търпя любителство“, повтаряше той. 

Неговата постановка „Щуротии“ влезе в репертоара на театъра, „Суматоха” привлече публика в Концертното студио на Радио Варна.

С Театрално студио „Шанс“ Христо Христов постави и пиесата на своята възпитаничка Биляна Тодорова „Писма на пясъка”, последва „Гущерчето или шпионажът през каменния век” от Александър Володин, а преди това в „Албена прокълнатата“ по Йордан Йовков Христо Христов вложи голямото си сърце на добруджанец: „ За мен „Албена” е най-хубавата българска пиеса за любов, омраза, жертвеност, зла съдба.

Съселяните, с малки изключения, изпращат своята анатема към Албена, затова съм нарекъл постановката „Албена Прокълнатата”.

Еманация както на красотата, така и на греха, Албена не върви съзнателно към греха, природата я тласка към него.“

По повод премиерата Христо Христов сподели още: „ Има нещо много странно - когато става дума за имот, за имане и въобще за някаква собственост, и човек стои от двете страни на кантара, той често избира имота. Имотът внася особен блясък в очите, алчността както някога, така и сега, е голяма беда и човек трудно се спасява от нея...“

Христо Христов умееше да прониква до най-големите дълбини на човешката душа, умееше да съди, но и да прощава на своите герои, затова те бяха вълнуващи и истински. Незабравими остават разтърсващите му моноспектакли „Греховната любов на Зографа Захарий” и „Великденско вино”, както и последната му роля - Растаковски в „Ревизор” от Гогол. Христо Христов – един изключително талантлив актьор, един докрай последователен и безкомпромисен в изкуството си творец!

Аплодисменти! И поклон!