КНСБ настоява за криминализиране на действията, насочени срещу правото на сдружаване на работещите.

Това заяви президентът на Конфедерацията Пламен Димитров по време на форум, посветен на трудовите права, с който синдикатът отбелязва 100-годишнината на Международната организация на труда /МОТ/. По време на форума ще бъде представен и годишен доклад на синдиката, свързан с нарушаването на трудовите права в България, предаде БТА.

Пламен Димитров заяви, че по повод на 100-годишнината на МОТ синдикатът изисква държавата да защити правото на сдружаване като основно право, гарантирано от Конституцията. Той настоя и за приемане на две конвенции на МОТ, свързани с колективното трудово договаряне.

"Ние искаме криминализиране на нарушаването на това право", заяви Димитров във връзка с правото на сдружаване. По думите му у нас то се нарушава системно.

"Настояваме премиерът да изпълни своето задължение и обещание", каза още Димитров.

Той изтъкна, че министър-председателят Бойко Борисов вече е дал това обещание за гарантиране на правото на сдружаване и визира изказванията му на конгреса на КНСБ. Димитров посочи, че у нас има още какво да се желае и по отношение на колективното трудово договаряне. Нивото на разпространеност на колективното трудово договаряне в Чехия е 40 на сто, обясни Димитров, докато у нас, по оценка на синдиката, е едва около 30 на сто.

Според анализ на синдиката на правната рамка, представен от вицепрезидента на КНСБ Чавдар Христов, в противоречие на конституционните права и конвенциите на МОТ, правото на сдружаване е нарушено в силовите ведомства. Той визира текстове от Закона за МВР, Закона за съдебната власт, Закона за държавния служител.

Засилват се нарушенията, свързани с работното време, сумираното му изчисляване и заплащането. 27 млн. лв. са неизплатените заплати за миналата година. Това каза вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов по време на форум, посветен на трудовите права, с който синдикатът отбелязва 100-годишнината на Международната организация на труда /МОТ/. Данните са част от представения по време на форума четвърти годишен доклад на синдиката, свързан с нарушаването на трудовите права в България.

Чавдар Христов изтъкна още, че въпреки промените в законодателството, нивото на неизплатените заплати за миналата година остава почти същото. Според данни от Главна инспекция по труда /ГИТ/ за 2017 г. неизплатените заплати са били малко над 28 млн.лв. Христов изтъкна, че намалението е около 1 млн. лв. и добави, че ефектът от промените в законодателството като незначителен.

Изпълнителният директор на Главна инспекция по труда /ГИТ/ инж. Румяна Михайлова заяви по време на дискусията, че инспекцията разполага с едва 360 души инспектори. Тя бе категорична, че броят им е недостатъчен и това е проблем при контрола на нарушенията. Във връзка с проверките, осъществявани от инспекцията, инж. Михайлова обясни, че половината от тях са планови, а другите са по сигнали. Михайлова каза още, че за съжаление много малка част от сигналите са на синдикални организации.

В доклада се посочва, че нарушенията, свързани с работното време за миналата година са 19524 броя. Най-много са констатирани в секторите търговията на дребно, ресторантьорството, растениевъдство и животновъдство.

По отношение на сумираното изчисляване на работното време в доклада се посочва, че се изготвят фиктивни графици, полага се труд повече от 12 часа на работна смяна. Нарушения има и по отношение на регламентираните почивки на работниците - междудневни, седмични, платен или неплатен годишен отпуск.

В доклада се отчита, че продължава тенденцията от предходни години голяма група от нарушенията да са свързани с организацията и управлението за безопасност и здраве при работа. Такива са констатирани в секторите строителство, търговия на дребно, ресторантьорство.

Въз основа на данните КНСБ прави оценка, че работодателите не влагат достатъчно средства за дейностите по осигуряване на безопасност и здраве на работното място и заключава, че това е причината страната ни да е на едно от челните места по брой смъртни случаи в Европа. В България те са 3,57 на сто хиляди заети, докато средното за ЕС е 1,83 на сто хиляди заети.