В настоящия момент аз не виждам такава енергия и, както винаги казваме, защото това е факт, предсрочни избори може да предизвика в момента само този, който управлява.

Както винаги те са в ръцете на Борисов – ако той реши, че ще има предсрочни избори, ще има. Ако не реши, според мен, няма такава енергия и политическа култура, която да даде алтернатива, в която някой да види смисъла да тръгне на предсрочни избори.

Такава прогноза за 2019 г. направи в "Офанзива с Любо Огнянов" по Канал 3 президентът на КНСБ Пламен Димитров. 

"Аз смятам,  че има нужда от алтернатива в икономиката – икономическото развитие може да бъде подкрепено по друг начин, не само чрез регионалните, инфраструктурните проекти, което е добро, но не стига вече", изтъкна Пламен Димитров и посочи, че липсва "технологическото развитие".

"От друга страна облагането, разпределението не е справедливо, и сега произвежданото пак не се разпределя справедливо, и това предизвиква толкова напрежение, толкова брожения сред хората. Важното е хората да усещат справедливост при данъчното преразпределение. Няма държава, в която 3/4 приходи да идват от косвени данъци и само 1/4 от преки данъци, при това в тези 1/4 ние, трудещите се, плащаме един милиард повече, отколкото бизнеса - данък печалба, който плаща бизнесът.

Нещо не е в ред в това разпределение и то води след себе си усещането за несправедливост. Така че това (управляващите) може да променят, както и някои други неща още - в здравеопазването, в системата на социалното подпомагане. Така че има какво да се направи, не знам дали ще го кръстим радикална или по-малко радикална алтернатива, но не мисля, че това управление, което в момента дава Борисов, е перфектното: то е добро, защото очевидно се харесва от хората в голяма степен и продължава, но не дава най-добрите резултати, така че казвам, че може да бъде променено", смята президентът на КНСБ.

Ето кои други теми засегна още Пламен Димитров пред "Офанзива с Любо Огнянов".

Прогнозите за 2019 г.

"Мисля, че 2019 ще даде малко допълнителни доходи на част от българите, предвид увеличенията, които вече са факт на работни заплати в бюджетния сектор – половин милион българи, учители и т. н., в много частни предприятия също има сериозен ръст между 7-8-12%, но в същото време цените на основни стоки и услуги растат много бързо. 

И особено в зимните месеци хората изобщо не усещат някакви сериозни подобрения в джобовете си. Няма да станем много по-богати, няма да станем и много по-бедни, си мисля аз – говоря за работещите българи. Не е такъв случаят с пенсионерите, голяма част от тях с тази индексация, която е предвидена, те ще бъдат по-скоро толкова бедни, колкото са днес.

Дисбалансите в ененергетиката

"Енергийният сектор е системата, в която се натрупа много напрежение през последните 15-тина години, всякакви – икономически, финансови, а вече и социални вътре в самата система заради дисбалансите в нея, преференциални цени, дългосрочни договори и т. н. Това обаче не се решава бързо във времето и няма как да изчезне с магическа пръчка, обратно – задълбочава се с емисиите, които стават все по-скъпи на международния пазар. 

Ще дам пример – ако един тон въглероден двуокис преди 3-4 години струваше 3 до 5 евра, сега струва 20-25, а прогнозата за 2019 г. е че ще струва 35 евра – това не е само за Марица Изток, но е основно там всъщност се концентрира проблема, защото там е най-големият производител на ел. Енергия от местни въглища – комплекса Марица Изток като цяло, и държавният ТЕЦ 2, на който всъщност емисиите се плащат от държавната енергийна система. Не че на американските ТЕЦ-ове не ги плащаме пак, но по малко по-заобиколен начин, не че на ВЕИ (Възобновяеми енергийни източници) и на когенерациите не плащаме допълнително преференциални цени, които са далеч по-високи от пазарните, така че затова казвам, че в тази система натрупаните дисбаланси вече заплашват да избият поради невъзможността тя да се справя сама. 

Вече Българският енергиен холдинг не може да се справя сам със заеми и вътрешни преразпределения на печалбите от печеливши към изпитващи затрудненя заради тези емисии предприятия, които иначе оперативно са си на плюс – и АЕЦ, и ТЕЦ 2. 

И аз очаквам буквално в следващите месеци – миньорите от Марица Изток поискаха до края на февруари месец да видят яснота от правителството какъв ще бъде планът за развитие на тоя комплекс, така че аз очаквам наистина в първото тримесеция на годината усилени, интензивни преговори и решения, които трябва да бъдат намерени, в т. ч. и с европейски средства – има такива фондове и възможности. 

За да можем най-накрая единната позиция, която, слава Богу, има държавата – и президента, и премиера, и опозицията, доколкото разбирам, че бъдещето на нашата енергетика ще зависи и занапред от въглищата, може би не толкова много, но няма как – 45% от нея се произвежда от въглища, няма как с магическа пръчка утре някой го закрива, защото, видите ли, пуска емисии. И почваме да правиме – какво? Да стоим на тъмно, най-вероятно. Така че за мене това е водещият критерий – политическото съгласие, което виждам аз, с нюанси, естествено в поведението, и натиск от долу, който работещите в системата продължават да упражняват. От друга страна има нуждата от спешни решения. 

А какво бил казал ЕС аз предлагам да се върнем отново на 1 юни, след като видим резултатите от изборите за европейски парламент, и седнем за видим кой какво е казал и какво ще казва занапред. Всичко се променя в този свят доста бързо, даже неочаквано бързо в някои области, и не трябва да има свещени крави, нито пък цели, които непременно трябва да бъдат поставени над всичко. 

Бързам веднага да кажа, че емисиите от въгледорен двуокис не са най-големите замърсители, и ако говорим за климата - всички сме за това да се борим с глобалното затопляне, но аз бих дал един пример който не знам защо не се коментира в България. България няма проблем от гледна точка със замърсяването от емисиите от въглероден двуокис, а от фини прахови частици. Което, ако ние затворим въглищните централи с един от най-евтиния електрически ток, повече хора ще минат на дърва и въглища и те ще станат много повече.

Второ, не знам защо никой не говори за емисиите от авиацията, от гражданската авиация – да уточня, да не ме заподозре някой, че говоря за военната авиация, която бълва наистина ни с нискобюджетните компании стават все повече самолетите, които летят, и бълват въглероден двуокис и всякакви други газове, при това на 10 км височина, точно където е озоновата част. Така че защо не говорим истински за климата, а се захващаме за това какво казал ЕС, Парижкото споразумение – казал, да, но как да го постигнем? Не да си отрежем лявата или дясната ръка. 

Критики за сближаването на синдикатите с властта

"Когато бюджетът през последните 10 г. не е предвидил подобни харчове към хоората – 6 милиарда повече, и това отива в социалните системи, към образованието, към системата за социално подпомагане и заплатите на хората, благодарение на нашите договорки, не виждам защо ние да не кажем добра дума. Не казвам, че бюджетът е най-добрият – може да е далеч по-добър този бюджет за 2019, особено в частта за преразпределението, тъй като данъчната система е тотално несправедлива, но това е дълъг разговор и съм сигурен, че ще се върнем към него. 

Много свещени крави ще падат, това исках да кажа преди малко, защото в няколко държави в Европа, и не само в Източна Европа, правят данъчни промени в насоката, за която ние говорим – необлагаем минимум, данъчни облекчения към труда. 

Намаляването на чуждите инвестиции

"Смятам, че дълги години бизнесът в България стана мързелив и голяма част от него залагаше до скоро на едно погрешно предимство от евтин труд и ниски данъци, и всичко останало ще дойде от самосебе си. Доскоро това работеше, допреди кризата – такъв тип инвестиции тогава идваха, до голяма степен спекулативни – евтин труд и ниски данъци. След кризата те се оттекоха, вече чувам и политици, че ерата на евтиния труд в България свърши и това не е, че те го искат, а пазарът и трудът го налагат, поради това, че вече няма хора, които искат да работят за тези пари. Този модел е изчерпан, той ни доведе дотук в момента и този модел ако продължава да търси 

инвеститори, няма да ги намери. Трябва да ги търсим във високия сегмент, да се върнат нашите хора, които знаят и могат – навън получават 5-7-10 000 евра. За тях ако имаме подходяща среда и подходящи идеи и проекти, които да се насърчат, да се подкрепят, сигурен съм, че ще дойдат инвеститорите и те ще си дойдат заедно с тях. Една голяма част от сегмента на бизнеса ни е в изчерпан модел. 

Възмездието за криминалния преход

Дълго време чаках, първоначалните знаци и действия на изпълнителната власт и на правораздавателните органи, 

показват, че поне има воля в тази посока да се върви. Най-накрая! Много хора питат "Защо сега?" И аз питам - защо сега, защо не вчера, защо не преди 5 години, отговор няма. И Баневи бяха известни кои са, и Арабаджиеви.

Но този отговор много по-слабо ме вълнува. Дори и да е заради идващите избори, ако ние вървим по този път устойчиво и наистина този, който е грабил, крал и е създал модела за лесното богатство да откраднеш, приватизирайки да оползотвориш по най-неразумния начин, или модела на постоянния труд, на системните усилия да учиш, да знаеш, да можеш, да ставаш бизнесмен, предприемач, който с труда си е докарал това богатство.

Аз не съм против богатите - не, не съм. Тези, които буквално са изкарали тези пари с ума си, с честен труд, денонощен - на пиедестал да ги турим! И да кажем - това е моделът на нашето общество: с труд трябва да може да постигнеш това, което правиш. Не с далавера, не, че си близък с тоя или оня, или си успял да се класираш чрез Комсомола някъде навремето.  Хората на труда следва да връщат по-малко, а тези, които дължат, съответно, да не си крият данъците през офшорни фирми и после да ги търсим с Интерпол да ги върнем обратно."

За диалога синдикати - работодатели през 2019

"Винаги има черни овци във всички части от обществото, но трябва да гледаме двигателя, който може да ни придвижи напред. Първо, да се инвестира повече в България и то в качествени работни места, с добавена стойност - това и бизнесът, и ние, и правителството да работим в тази насока.

И за тази година това е особено важно заради прогнозите, че през 2020 идва пак някаква криза, и ако не поемем въздух и не вземем преднина, ще изостанем в наваксването, в догонването на растежа на доходите. 

И на второ място - разумът, че само със споделени усилия може да го постигнем, това ме крепи като увереност. Винаги може да разменяме упреци - това е лесно да се изправим пред телевизията за поредния скандал. 

По-трудното е родим нещо заедно, а хората това чакат от нас - с бизнеса да родим ясни измерения на колективните договаряния, за да са справедливи, да се знае какво трябва да получава този, този, този в държавата ни, за да има ориентир на фирмите по места какво най-малко трябва да плащат, и да няма нелоялна конкуренция. И какви реформи са нужни в много сфери, в които без съласие между нас и бизнеса, никоя власт не тръгва да ги прави, все отлага, отлага във времето, което не е добре за всички нас. Това са двете неща - да намерих механизма за справедливо разпределение на доходите, защото печалба има: 20-ина милиарда генерира българската икономика за 2017 г., за 2018 ще бъде подобно."

За 50-те милиарда лева влогове на българи в банките

"Нека да кажат на кои хора са, защото 2/3 от българите нямат банков влог, никакъв влог, това трябва да се знае, влоговете под 1000 лв. намаляват, с други думи бедните влогове. Но милионерските влогове растат - концентрацията на богатството продължава да се случва и затова и ножицата на неравенството се отваря."