История за едно необикновено „бутилково" приятелство.

Всичко започва преди две десетилетия с писмо в бутилка. 26 години по-късно получателят открива подателя, предава NOVA. Историята, която преплува океана, надживя времето и сприятели българско, австралийско и южноафриканско семейство. През 1992 г. един капитан на кораб решил не само да кръстосва света по море. От чисто любопитство и скука от моряшкия живот оставил своя следа по вълните. Току виж посланието доплува до някой от другия край на света и го потърси. Шансът непознат да намери и отговори на писмата в бутилка е статистически нищожен.

„На парче от стара карта, пиша дата, час, координати по Гринуич, името на кораба, откъде на къде пътува, името ми, адрес в България, хобито ми да събирам картички, навивам го на руло и хайде зад борда”, сподели капитан Христо Христов.

Така, някъде по пътя от Сингапур до Бразилия, морският вълк хвърлил зад борда повече от 50 от своите писма до света. Запечатал ги в бутилки с надежда някой ден и той да има поща. Два месеца по-късно идва първият отговор от Южна Африка. 22 месеца по-късно съдбата му се усмихва отново. Това писмо сродява семейство Христови от България със семейство Питман от Австралия.

Още по-невероятно е, че след близо четвърт век пак от любопитство една дъщеря решава да разплете мистерията около писмото в бутилка, намерено от баща й през ноември 1994 г. край рибарското градче Франскрал.

„Баща ми Дейвид е доста сантиментален човек. За него писмото в бутилка до ден днешен е съкровище. Той е на 88 години, много е притеснителен и така аз реших да потърся подателя на писмото”, каза Лизъл Вермаак.