Карли Марий и нейният съпруг са заедно от 10 години, когато тя получава изненадващ и подробен имейл от гневната любовница на съпруга си.

Този имейл разкрива на Карли изневярата на съпруга ѝ, за която дори не е подозирала. След това нищо не е същото и двойката се разделя, точно една година по-късно Карли пише писмо до любовницата, сподели Dama.bg.

„Написах писмото точно след една година. Написах го заради себе си, а не за нея. Писането много ми помогна да се съвзема. Не ѝ желая нищо лошо”, разказва Карли.

Нейният съпруг е имал афера в продължение на година и половина с барманка от друг град. Той често пътувал по работа и понякога си бил у дома само за уикендите. По това време Карли стои у дома, за да отглежда дъщеря им, а бебето отнема всичките ѝ сили и съпругът ѝ често се чувствал пренебрегнат. Тъкмо когато двамата започват да изглаждат отношенията си и всичко отново да бъде постарому, Карли получава имейл от вече изоставената любовница.

Една година по-късно тя публикува в блога си писмо, в което се обръща към любовницата.

Ето какво пише в него:

„Преди точно една година ти ми прати имейл, който имаше непоправими последствия върху няколко живота. Върху моя, на съпруга ми, на дъщеря ми, на семействата ни и на този на приятелите ни. Често се чудя какво ти е минавало тогава през ума, докато пишеш този имейл. Колко от тази постъпка е била породена от желанието да отмъстиш на един мъж, който е разбил сърцето ти, и колко от желанието да постъпиш правилно спрямо жена му. Всичките подробности, които беше включила, ме карат да мисля, че си го направила само с желанието да причиниш болка. Знаела си какво трябва да чуе една съпруга, за да напусне съпруга си завинаги, и не си се поколебала да го направиш.

Все се чудя какво си знаела за мен. Знам, че си ме търсила онлайн, чела си блога ми, виждала си снимките ми. Чудя се дали си знаела, че ще бъда на работа, когато получа онзи имейл с кодовото име „Твоят съпруг”. Да, той беше точно това и до този момент, технически, все още е мой съпруг. Питам се дали ти го възприемаш като бившото ти гадже. Толкова е странно дори да си представя, че мъжът, който познавах така добре и толкова интимно, е бил твой любим, без аз да подозирам.

И съвсем честно мога да кажа, че не знаех. Вероятно е трябвало да се досетя. След имейла го попитах, но преди това никога не ми беше минавало през ума. Ние бяхме толкова силни заедно. Тогава имахме 6-месечно бебе, а той често отсъстваше по работа. Разбира се, че нещата не вървяха точно както преди и ни беше тежко, вече не бяхме толкова близки, но имах нужда да ме подкрепя и да бъде до мен, докато нещата не станат отново по-лесни. И си мисля, че той щеше да бъде до мен, ако ти не се беше появила.

Не искам да обвинявам никого, не съм способна да мразя. Не ме интересува чия е „вината”. Вярвам, че всичко се случва с причина и трябва да се учим от станалото. Мога да си представя какво си преживяла. Живееш в малък град, една вечер симпатичен мъж идва в бара ти за питие. Съпругът ми може да е много очарователен и забавен. Мога да си представя защо си хлътнала по него. Всяка вечер е идвал и сигурно ти е разказвал колко му е трудно заради бебето, как вкъщи не получава достатъчно внимание. Всичко, което е трябвало да направиш, е да го изслушаш, да му дадеш това, което аз не му давах, и съвсем скоро е бил твой. Разбирам те, и аз се влюбих някога в него, стоейки зад бара.

Понякога се чудя дали в теб е търсел моето „изгубено аз”. И аз някога бях сладка блондинка в къса пола зад бара на любимото му заведение. Десет години по-късно вече бях майката в клин, с издайнически поникналите бели косми, онази с торбички под очите от безсънните нощи, в които се е грижила за болното си дете. Предполага се, че той трябва да обича и тази моя версия. И я обичаше, но му липсваше онова момиче, което му отделя цялото си внимание. И точно това си му дала ти.

И понякога се радвам, че си го направила. Чувствах се ужасно, че трябва да прекарва всичките тези нощи сам в хотел, далеч от семейството си. Но ето, че не е бил сам. Бил е с теб. Прекарал е дори рождения си ден с теб. Утешила си го, когато се наложи да приспим нашето мило куче. Обичам този мъж достатъчно много, за да съм благодарна, че е получил любов в такива моменти, макар че не е била от човека, от който ми се иска да я беше потърсил.

Също като в старата клиширана история ти си вярвала, че той ще ме напусне заради теб. Но не го е направил. Подвел те е. Дъщеря ни порасна малко, спрях да я кърмя и започнах да спя повече. Той отново започна да вижда в мен жената, в която се беше влюбил преди години. Сигурна съм, че това те е наранило. Имала си избор. Можела си да го пуснеш да си върви, за да работи върху брака си. Или си можела да му отнемеш всичко. И ти избра втория вариант.

Усилено се опитвахме да върнем всички парченца по местата им, но не се получаваше. Аз бях различна. И за всичко това бяха виновни малките детайли. Твоите думи и образите, които описа, отекваха в ума ми. И си знаела, че ще стане така. Но въпреки всичко, сега и двамата сме добре. Всъщност, никога не сме били толкова близки. Научихме много неща един за друг по време на опитите да спасим брака си. Въпреки че се разделихме, все още сме запазили уважението и любовта помежду ни, което оказва положително влияние на малкото ни момиченце. И никой няма да промени това.

Надявам се и ти да си продължила напред. Надявам се, че си научила добър урок от цялата тази ситуация и да си намерила вътрешен мир като мен,

Карли”

Въпреки че Карли го е написала за себе си, писмото получи широк отзвук и противоречиви коментари. Много от читателите обвиниха съпруга ѝ, докато Карли набляга върху вината на любовницата. Други смятат, че от писмото си личи, че Карли предпочита да живее в лъжа и основният „грях” на другата жена е, че е разкрила истината.

Ти на какво мнение си?