Професор Анатоли Зилбер успя да обясни загадката на сутрешната смърт, и да отговори на въпроса защо хората умират толкова често в 4 часа сутринта.

Анализ на данните, получени от лечебните заведения показа, че пикът на смъртността сред пациентите с тежки заболявания е в 4 часа сутринта. Лекарите дълго време не можеха да обяснят загадъчната смърт в този ранен час от денонощието.

Руското издание „Аргументи и факти“ откри човек, който е започнал да се интересува от тази загадка още през 50-те години на миналия век.

За да намали смъртността в отделението, което ръководи, Анатоли Зилбер ежедневно идвал в болницата много преди началото на работния ден. Този навик на създателя на първата служба за интензивна медицина, специалист по анестезиология и реанимация, не е променен и досега. 87-годишният професор, който все още работи в Републиканската болница „В.А.Баранов“, Карелия, винаги е там – много преди 4 часа сутринта.

„Докато наблюдавах болните, разбрах че в резултат на промени в геомагнитните условия по това време всички имаха нестабилни жизнени функции (дишане, пулс, и т.н.). Здравите не забелязват това, то не им влияе. Но пациентите в критично състояние умират. За да предотвратим това, започнахме да предписваме профилактична терапия на такива пациенти сутрин в интервала 3.00-3.30. След като леко променихме графика на работата на лекарите и медицинските сестри, успяхме да намалим смъртността.“

Колко хора е върнал от другия свят, Анатолий Петрович не знае, но първият спасен си спомня добре.

„Пациентът имаше сърдечен арест след тежка операция. След неуспешния директен сърдечен масаж за отстраняване на животозастрашаващата фибрилация аз се възползвах от онова, което имах под ръка. Това беше кабел от лампа. Взех двете жици, включих ги в мрежата, докоснах сърцето – и то заработи в нормален режим.“

Пациентът не само оцелява, но няколко години след „възкресението“ си той изпраща писмо до Анатолий Петрович с искане да му издаде сертификат, удостоверяващ, че той … наистина е умрял в ръцете на лекарите през 1958. Този така наречен сертификат му бил нужен, за да удостовери своята инвалидност. Защото, според лекарите, които трябвало да засвидетелствуват тази инвалидност, той бил „здрав като бик“.

На въпроса как е научил за този метод на реанимация на пациентите, Анатоли Петрович отговаря:„Научих всички най-ценни знания, които са ми помогнали в живота, от книгите.“

Благодарение на това, че знае пет езика, той се информира редовно за работата на негови западни колеги и чете статии, публикувани в чуждестранни научни списания. От списанията научава за анестезиологията – в СССР тази част от медицината не съществуваше тогава.

„Между другото, след реанимацията с подръчните средства (описана по-горе), прочетох и разбрах, че пациентът е оцелял благодарение на чудо, а не на моите усилия. Необходим е постоянен, а не променлив ток, за да се осъществи успешна реанимация. Но Бог, както е известно, помага на ентусиастите. Работейки като асистент на известния хирург Василий Баранов (чието име сега носи републиканската болница в Карелия) разбрах, че хирургията не може да се развие и подобри без добра анестезиология.“

Въпреки преклонната си възраст Анатолий Петрович продължава да идва в болницата рано сутрин. Това е една от причините той да се чувства добре и да се радва на добро здраве.

И какъв е отговорът на загадката, ще попитате вие?

Защо тежкоболните умират рано сутрин? Както вече стана дума, вина за това имат геомагнитни събития, които се случват през това време от денонощието. Те оказват влияние на здравето. Здравите хора не ги усещат, но с напредването на възрастта това става факт.

Много от нас се събуждат внезапно между 3 и 4 сутринта. Било, защото сме жадни, или не ни достига въздух… По-възрастните хора, както и тежкоболните пациенти поемат по различен начин тази „земна тежест“, както я нарича Анатолий Петрович. Но, тялото ни се опитва да ни предпази. Затова не е чудно, че след като преминем една определена възраст, и най-поспаливите от нас стават ранобудници.

А какво да кажем за привичките на някои от най-будните умове на света?

Повечето от тях слагат началото на деня малко преди да е съмнало, или около 4-5 часа.

Тим Кук – главен изпълнителен директор на Apple Inc. става всяка сутрин в 3:45.

Ричард Брансън, собственик на конгломерата от компании „Върджин груп“, се събужда по същото време и започва да прави крос или упражнения – не по-малко от час, час и половина.

Тим Армстронг, главен изпълнителен директор, AOL и бивш изпълнителен директор на Google става всяка сутрин в 4:30 часа, без значение в коя точка на света се намира.

Не е нужно да продължаваме този списък от съвременни ранобудници. Ясно е защо те се стават рано. През 2008 г. биологът от Харвард Кристоф Рандлер откри, че хората, чиито ден започва преди изгрев слънце, са по-добре позиционирани за успех в кариерата, защото са по-активни от хората, които стоят до късно вечер. Тези хора са и по-щастливи. И както вече стана ясно – много по-здрави и дълголетни.

Изводът е ясен – стани рано, за да не умреш без време!

Дали ще превърнете ранното ставане в свой навик, това зависи от вас. както и от обстоятелствата около вас. Но, може да вземете пример от руския професор, който не спира да чете и да научава нови неща, нищо че е преминал 80-те. Здравият и добре работещ мозък е една от най-важните предпоставки за дълголетие.