Синдикати и бизнес в спор за бъдещето

Дебатът за бъдещето на пенсионната система в България се изостря, докато служебното правителство подготвя проектобюджета за следващата година. Премиерът обяви, че бюджетът ще бъде представен след изборите, за да се избегнат предизборни спекулации. Целта е дефицитът да бъде под 3%, което е ключово изискване за присъединяването на страната към Еврозоната, предава БНТ.

Синдикатите настояват за спешни мерки, предупреждавайки, че без плавно увеличение на пенсионната вноска, дефицитът в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) може да надхвърли 15 милиарда лева още през следващата година. Бизнесът, от своя страна, изразява скептицизъм относно ефективността на такова увеличение.

Ивайло Иванов, служебен министър на труда и социалната политика, се опита да охлади страстите, заявявайки: "Това е въпрос на широка дискусия. Не е толкова лесно решение да се вземе. Пенсионната система е консервативно нещо. Последно 2015-та беше направена реформа в пенсионната система. Там нещата не се случват година за година."

Текущата ситуация е тревожна - над 11 милиарда лева от средствата за пенсии през тази година идват не от осигурителни вноски, а от държавния бюджет. Експерти от Националния осигурителен институт (НОИ) предупредиха в специален доклад, че без адекватни мерки, зависимостта на пенсионната система от държавния бюджет ще се задълбочава.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) предлага конкретно решение. Пламен Димитров, президент на КНСБ, обясни: "До 2045 година с по 1 процентен пункт през година за фонд пенсии 1 процентен пункт към втория стълб. Бюджетът сам по себе си от данъци все по-трудно ще може да финансира нарастващата дупка в разходите на ДОО."

Работодателските организации обаче не споделят този оптимизъм. Доцент Щерьо Ножаров, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК), предупреждава: "Икономическият растеж няма да може да захрани този 50% трансфер от държавния бюджет към бюджета на НОИ и вдигането на вноските с този процент или ще увеличи или сивият сектор или миграцията."

Министър Иванов подчерта, че решението за такава мащабна реформа не може да бъде взето от служебно правителство: "Не е работа на правителството, и то на служебно правителство да прави подобна реформа в момента. Разбирате, че това правителство в момента е със срок да не кажа утре, но съвсем скоро. Това трябва да го поеме цялото общество."

Друг наболял въпрос е определянето на минималната работна заплата (МРЗ). България трябва да приведе своите правила в съответствие с евродирективата за адекватни заплати до 15 ноември. Синдикати и работодатели все още не са постигнали съгласие по нов механизъм.

Пламен Димитров от КНСБ посочва: "Пречките са че искат да имаме отказ от действащото законодателство без да сме наясно как точно ще се разберем за неговата замяна." Доцент Ножаров от БСК добавя: "Ако трябва да се приложи директивата пряко се оказва,че МРЗ не трябва да бъде увеличавана. Трябва да остане в сегашния си размер за следващата година."

Министър Иванов заяви относно МРЗ: "МРЗ ще приеме, ще е такава каквато сме я определили. Но не е това целта. Целта е следващата година оттук нататък, когато се направи дългосрочна мярка това да става по правила, които са разписани в директивата."

Правителството предлага минималната заплата да стане 1077 лева догодина, но бизнесът заплашва да оспори това решение в съда. България рискува финансови санкции, ако не въведе евродирективата след 15 ноември.