Преди 10 години една американка, чието име не се споменава, е диагностицирана с ХИВ

Подобно на всички останали десетки хиляди души, които всяка година се разболяват от човешкия имунодефицитен вирус в САЩ, и тя започва да се подлага на ретровирусни терапии, за да поддържа целостта на своята имунна система. Терапии, които продължават цял живот.

Днес обаче случаят вече не е такъв.

Пациентката е част от един доста ексклузивен клуб от хора, които, изглежда, успяват да прочистят вируса изцяло от своите тела. Нещо повече, начинът, по който се излекува, дава надежда на множество пациенти като нея, пише Обекти

Екип от изследователи от САЩ, които са част от International Maternal Pediatric Adolescent AIDS Clinical Trials Network (IMPAACT), съобщиха наскоро, че вече повече от 4 години жена на средна възраст не е носителка на вируса. Тя е излекувана посредством революционно лечение за рак на кръвта.

До този момент са потвърдени напълно едва две цялостни ремисии от вируса – и двете след трансплантация на костен мозък от донори, притежаващи мутации, които блокират ХИВ (при лечение на левкемия).

Единият – бял мъж, известен като Берлински пациент – бе в ремисия повече от 10 години. За съжаление, през 2020 г. той почина от своето раково заболяване. Другият човек – мъж от латиноамерикански произход, наречен Лондонският пациент, живее без вируса вече над 2 години.

Подобно на тези доста популярни случая, и жената е диагностицирана с рак на кръвта. През 2017 г. тестове потвърждават, че е болна от остра миелоидна левкемия – живото застрашаващо състояние, което засяга костния мозък.

Ако жената бе бяла, то тя можеше да има доста по-висок шанс да открие тъкан, която да пасне на нейната – в момента библиотеката с донори предимно от европеидната раса. Заради своето смесено потекло обаче пациентката се обръща към друг източник на стволови клетки, които би могъл да постави основата на нов и здрав костен мозък – кръв от пъпната връв.

За разлика от повечето трансплантации на тъкани, кръвта от пъпната връв на новородено не изисква идеално имунологично съвпадение между приемника и донора. От 90-те години на миналия век над 35 000 пациенти, страдащи от левкемия, получават донорна кръв от пъпна връв.

Въпреки че острата миелоидна левкемия се лекува предимно по този начин, на кръвта от пъпната връв обаче са ѝ нужни седмици, преди да успее да създаде достатъчно на брой бели кръвни телца, които да държат инфекцията настрана. Това означава, че този тип лечение не е особено подходящо за хора, борещи се с доста упорита и смъртоносна инфекция.

За да преодолеят този проблем, лекарите на пациентката разработват специална двойна стратегия – от една страна, тя получава съвместима кръв от неин роднина, която може да предостави временна защита срещу заболяването и, от друга, стволови клетки, които могат бавно да генерират нови бели кръвни телца.

Освен това клетките от пъпната връв имат и допълнителен бонус – тяхната ДНК носи две копия от мутацията CCR5 делта-32.

Тази малка генетична разлика променя експресията на корецептора CCR5 – „вратата“, която повечето щамове на ХИВ използват, за да навлязат в клетките на тялото. Без лесен достъп до белите кръвни телца, вирусът не може да се вмъкне в тях и да ги унищожи.

Около 3 месеца след трансплантацията всички белите кръвни Т-клетки на пациентката и нейните миелоидни клетки (белите клетки, които поглъщат нашествениците) вече не са образувани от стария ѝ костен мозък (нито от кръвта на роднината ѝ), а от стволовите клетки в кръвта от пъпната връв.

Това означава, че защитната версия на корецептора CCR5 държи ХИВ вируса настрана.

Впоследствие пациентката спира приема на ретровирусни медикаменти и не показва признаци на активни частици на ХИВ.

Когато става дума за лечение на левкемия, стволовите клетки от кръвта на пъпна връв са далеч по-ефективни от по-традиционните форми на кръвни стволови донорни клетки. Най-малкото, рискът от рецидив, изглежда е по-нисък.

Нещо повече, страничните ефекти, които са често срещани при трансплантациите на костен мозък, са по-малко вероятни. Всъщност пациентката в този случай напуска болницата едва 17 дни след лечението.

Най-хубавото в случая е, че съвместимостта между кръвта на гостоприемника с тази от пъпната връв на донора не трябва да е 100-процентова. Това означава, че от този тип лечение ще могат дас е възползват и хора от различен етнически и расов произход (поне в САЩ).

Изследователите все още не са ги публикували предварителните си открития.