НС прие на първо четене промени за паричните обезщетения за безработица

Парламентът на Република България прие на първо четене промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които предвиждат нови условия за определяне на размера на обезщетенията за безработица. Тези изменения ще уеднаквят процедурите за определяне на обезщетенията както за лицата, осигуряващи се само в България, така и за тези, които имат осигурителни вноски и в други държави членки на Европейския съюз (ЕС). Законопроектът цели да се справи с така наречената “френска безработица”.

Той бе внесен от Деница Сачева и народни представители от ГЕРБ-СДС и получи подкрепа с 145 гласа „за“, три „против“ и 19 „въздържал се“. Сред подкрепилите промените бяха представители на ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане", "БСП за България", "Има такъв народ" и 11 независими депутати. Против гласуваха един депутат от ДПС и двама нечленуващи в парламентарна група, докато останалите от групата на ДПС се въздържаха.

Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов присъства на заседанието и подкрепи идеята, като подчерта, че измененията целят да осигурят справедливост при определянето на размера на обезщетенията. По новите правила, при изчисляването на обезщетенията няма да се вземат предвид само последните доходи от работа, а доходите за последните 24 месеца. Това нововъведение е насочено към ограничаване на злоупотребите при отпускането на тези обезщетения.

През 2023 година, 7,73 % от лицата с изплатено обезщетение за безработица са били със заетост в държава членка на ЕС, но са получили 26,33 % от общите изплатени обезщетения. Средномесечният размер на тези обезщетения по българското законодателство е 538 лв., докато за лицата с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС той е 1365 лв.

Депутатът от ДПС, Шендоан Халит, призова да не се противопоставят различни групи български граждани една на друга и изрази мнение, че не е редно да се обвиняват хората за това, че се възползват от законовите си права. Той също така заяви, че ДПС ще направи предложения за изменения между първо и второ четене на законопроекта.

Андрей Цеков, депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България", посочи, че особено силно засегнати от проблема са работодателите в общини като Гоце Делчев, Якоруда, Сатовча и Разлог. Той подчерта, че схемата, наречена „френска борса“, се е превърнала в значително препятствие за местния бизнес.

Александър Иванов от ГЕРБ-СДС заяви, че новите промени ще премахнат възможността за спекулации с обезщетенията, които се отпускат на лица с краткосрочна заетост в страни като Франция и Испания.

Какво е „френска безработица“

Терминът „френска безработица“ или „френска борса“ в България се използва като жаргонен израз, който се отнася до злоупотреба със системата за социално осигуряване и обезщетения за безработица. Става дума за практиката, при която български граждани работят за кратък период в страни от Европейския съюз, най-често Франция или Испания, и след това се връщат в България, за да получат високи обезщетения за безработица.

Тази практика използва различията в социалноосигурителните системи между България и другите държави от ЕС. В случаите, когато хората са работили на високоплатени позиции в чужбина, дори за кратък период, те могат да претендират за значително по-високи обезщетения за безработица, изчислени на база на доходите от последната работа. Така, след завръщането си в България, те получават обезщетение, значително надвишаващо обичайното ниво за местния трудов пазар.

Този феномен се смята за злоупотреба със социалната система, тъй като нарушава принципите на равноправие и справедливост при разпределението на социалните фондове. Законодателните промени, обсъждани в Народното събрание, имат за цел да затегнат правилата и да предотвратят подобни злоупотреби, като въведат нови критерии за изчисляване на обезщетенията, базирани на доходите за по-дълъг период, а не само на последната работа.