Сблъскват се с множество бюрократични пречки при получаването на обезщетения за безработица

Българи, които са работили в чужбина и се връщат у нас, се сблъскват с множество бюрократични пречки при получаването на обезщетения за безработица от Националния осигурителен институт (НОИ). Въпреки че тези хора разполагат с всички необходими документи, те често получават откази и са принудени да водят дела, за да защитят правата си.

Рейхат Рийза, който се завърнал в България след шест години работа в Германия, е един от засегнатите. Той кандидатствал за обезщетение за безработица и представил всички необходими документи. Въпреки това, след шест месеца чакане, получил отказ от немската страна. След като се свързал с адвокат и спечелил делото срещу НОИ, Рийза все още не е получил обезщетенията си.

"Въпреки това вече след 10 – 11 месеца пак нямаме никакви такива средства от това парично обезщетение. Мисля, че искаха някакви документи, като У-002, У-004. Такива документи, които ги изискваха и първия път", споделя той пред БНТ.

Подобен случай има и Ивайло Николов, международен шофьор, който също води дело срещу осигурителния институт. Според НОИ, той не е имал осигуровки в България през последните пет години и следователно не отговаря на условията за обезщетение. Николов е бил принуден да доказва в съда, че е български гражданин и притежава имот, коли и семейство в България.

Адвокат Станимир Стоянов, който представлява много от тези случаи, обяснява, че всеки български гражданин, който е работил в чужбина и е внасял вноски за безработица, има право на обезщетение. За да се избегне източването на института, той предлага следното решение:

"Съгласно регламента, има право да се прехвърли обещетението в страната по пребиваване - в случая - България. Тези вноски, които той е внасял в Германия, Франция или в Холандия следва да се реимбурсират в България. Тоест България да ги изисква от фонда за безработица в Германия и те да ги преведат на българския НОИ. Друга част от средствата се приемат от държавния бюджет," обяснява той.

Според адвоката е важно да се прави разлика между хората, които систематично са внасяли осигуровки в чужбина, и тези, които търсят пробойни в социалната система.

Случаите на Рийза и Николов подчертават необходимостта от промени в българската система за обезщетения за безработица, които да улеснят процеса за работилите зад граница българи и да гарантират, че те получават полагащите им се помощи.