Съдебната сага е започнала на 10 октомври 2012 г., когато адвокатът е бил задържан в кантората си в Търговище

Адвокат осъди МВР и прокуратурата да му платят над 200 000 лв. обезщетения за незаконно обвинение в измама, довело до 10-годишен процес, който е приключил едва в началото на тази година, показа проверка на Lex.bg.

След това той е завел иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) в окръжния съд в Търговище за 250 000 лв. неимуществени вреди от незаконното обвинение. Отделно адвокатът претендира и за 45 000 лв. имуществени вреди, които били иззети от кантората му и до момента не му били върнати.

Съдът в Търговище е осъдил (виж тук) МВР и прокуратурата да му платят солидарно обезщетение от 160 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и е уважил изцяло иска за имуществени вреди от 45 000 лева.

Съдебната сага с адвокат Ц. Н. И. е започнала на 10 октомври 2012 г., когато е бил задържан в кантората си в Търговище и обвинен във вещно укривателство във връзка с разследване за измама срещу още няколко души. На следващия ден била претърсена кантората му, от която били иззети работният му компютър и налични 51 000 лв. и 100 евро, като той твърди, че помещението е било взломено. Първоначално районният съд му наложил постоянен арест, но на 17 октомври с.г. мярката била заменена с „домашен арест“, като в хода на разследването бил наложен запор на всичките му сметки, като той останал без пари и трябвало да взема заеми от близки, за да издържа семейството си.

Първият обвинителен акт бил внесен в началото на 2014 г. в районния съд в Горна Оряховица, където делото е било изпратено. Ц. Н. И. е обвинен, че като помагач с двама извършители, давал съвети и ги улеснил да заблудят земеделски производител, че друг човек ще му продаде и достави 700 тона царевица и така му нанесли вреда за над 630 000 лева. Обвинителният акт бил върнат на прокуратурата, която през есента на 2015 г. го внесла отново в съда, който обаче пак го върнал за отстраняване на процесуални нарушения. В началото на 2016 г. делото за трети път било внесено в съда. Тогава Ц. Н. И. вече бил обвинен в измама, за което обаче не бил привлечен като обвиняем. Ролята и помощта в измамата, за която адвокатът е бил подсъдим, се изразявала в това да получи парите, да създаде имейл, на който да приеме документите за сделката и да състави фактура за плащане.

Той и защитата му искали делото да бъде върнато отново, тъй като не му е предявено постановление за привличане на обвиняем за измама и липсвало постановление за частично прекратяване на обвинението за вещно укривателство. Съдът обаче отхвърлил искането, като написал, че „обвинението се повдига с обвинителния акт от прокурора….., като всеки следващ изключва предходния“.

В края на 2017 г. съдът в Горна Оряховица оправдал адвоката, но прокуратурата протестирала присъдата и в началото на 2019 г. окръжният съд във Велико Търново осъдил Ц. Н. И. условно на 3 години затвор. Същата година Върховният касационен съд (ВКС) отменил присъдата и върнал делото във Велико Търново заради липса на мотиви, където друг състав на окръжният съд отново осъдил адвоката условно. През 2020 г. ВКС за втори път върнал делото, тъй като приел, че указанията не са изпълнени. При третото разглеждане на делото съдът във Велико Търново пак осъдил Ц. Н. И., но вече на 11 месеца условно. След като за трети път казусът стигнал до ВКС, върховните съдии констатирали, че указанията пак не са изпълнени и вече оправдали адвоката.

Окончателното решение на ВКС (виж тук) е от началото на тази година и то е постановено с два на един гласа – на особено мнение е бил председателят на състава и докладчик Ружена Керанова. Съдиите Валя Рушанова и Красимир Шекерджиев посочват, че след като делото е за трети път във ВКС, то върховната инстанция го решава, без да го връща отново, тъй като има правомощия и на въззивна. Те описват пороците на обвинението и подчертават нарушените права на Ц. Н. И. с това, че не му е предявено обвинението, с което е пратен на съд. Освен това, в случая с адвоката обвинението за помагачество в измамата било изменено, като е цитиран период, след като тя вече е била извършена с плащането от страна на пострадалия. Мнозинството от ВКС посочва, че правото на защита на обвиняемия да научи в какво е обвинен, винаги ще е нарушено, когато той не е привлечен като обвиняем за престъплението, за което е внесен обвинителен акт. В решението се казва още, че нарушението няма как да бъде отстранено в края на процеса, а това е трябвало да направи още първата инстанция. Затова върховните съдии решават, че порокът трябва да бъде преодолян с оправдаването на Ц. Н. И. и така да бъде защитено правото му на справедлив процес.

В особеното си мнение съдия Керанова посочва, че ВКС не е длъжен в този случай да реши делото, макар че два пъти вече го е връщал. Тя цитира други решения на върховния съд и застъпва тезата, че това задължение е налице, когато е имало „три пълноценни въззивни разглеждания на делото по същество, при които не е допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните“. Според нея в случая има три произнасяния на съда във Велико Търново, но за тях е прието, че са постановени при липса на мотиви, а при второто връщане ВКС е констатирал буквално преписване на предходната присъда и изводите в нея. Тя допълва, че тъй като предишните инстанции изобщо не са се произнесли по възраженията за непредяваното обвинение, то това „компрометира сериозно процесуалната издържаност на атакувания съдебен акт, поставяйки под съмнение и валидността на произнасянето по съществото на делото, което да бъде контролирано“.

Този финал на процеса повече от 10 години след задържането на адвокат Ц. Н. И. е причина той да посочи в исковата си молба, че дори след оправдаването си не се чувства удовлетворен. По думите му, липсата на предявено ново обвинение се е оказало пречка да получи справедлив процес, тъй като ВКС го е оправдал, без да разглежда делото по същество.

Той обстойно описва срама и притеснението си през тези години, като акцентира и на затрудненията си да практикува, тъй като били иззети всичките му документи и служебният компютър. Показания е дала и съпругата на Ц. Н. И., която също е адвокат и го е защитавала. Тя разказва, че ситуацията се е отразила на цялото семейство, включително и на детето им, което в началото на процеса е било само на 11 г., а разследващите взели и неговия компютър. Заради разгласяването на делото от страна на МВР пък много близки, познати и клиенти научили за обвинението, което довело и до влошаване на здравето на Ц. Н. И.

Адвокатът подчертава още, че след задържането му, от МВР дали пресконференция, на която началникът на полицията в града и още един висш служител разказали подробности от делото, като определили адвоката като „двигател на измамата“ и определили държането му като „нагло“. Ц. Н. И. посочва, че след това в сайт за оценка на практикуващи адвокати бил определен от колеги като „тарикат“, „лицемер“, „лъжец“ и „измамник“, който ще загуби адвокатските права, защото го очаква затвор. Всичко това го съсипало психически, не смеел да погледне колегите си в очите, не знаел как да обяснява на всички, че тиражираното за него в медиите не е доказано.

В решението си съдия Милен Стойчев от окръжния съд в Търговище пише, че след ареста адвокатът е бил лишен дори от връзка с близките си, защото му иззели телефоните, след това нямал възможност да работи. Съдът отчита прекомерната продължителност на делото от над 10 години, тежките обвинения, повдигнати на Ц. Н. И., задържането, няколкото осъдителни присъди, които е чул, стреса, тревогите и срама от обвинението, както и медийното отразяване от страна на МВР с квалификациите по негов адрес.

„Същият е адвокат, поради което обвиненията са станали достояния на широк кръг от колеги, клиенти, приятели и близки на ищеца, довело до опасения за последния от изолация. През целия период на обвинението в ищеца е останало усещането за несправедливост, виновност, пренебрежение и малоценност, непозволяващи му да се включи пълноценно в социалния и служебния живот“, пише съдът, като преценява, че справедливото обезщетение за причинените морални вреди на адвоката е 160 000 лв., които МВР и прокуратурата са осъдени да му платят солидарно.

Съдия Стойчев намира, че претенцията на Ц. Н. И. за имуществени вреди от 45 000 лв., заедно с лихвите, е напълно основателна, защото парите са били иззети от кантората му и не са били върнати. Така МВР и прокуратурата са осъдени да платят над 200 000 лв. на адвоката.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред апелативния съд във