Снежина Спасова бе обвинена, че е намирала семейства, които искат дете и са готови да платят, за да избегнат процедурата по осиновяване

Прокуратурата е осъдена да плати обезщетение от 30 000 лева на адвокат Снежина Спасова, която беше подсъдима и оправдана за участие в престъпна група за търговия с бебета.

Това става ясно от решение на Софийския апелативен съд (САС), с което магистратите увеличават с 10 000 лева обезщетението, което първата инстанция беше присъдила на Спасова, информира Lex.bg.

Адвокатката беше задържана преди 8 години и обвинена, че заедно с Цветелина Стоянова и Тотка Георгиева е участвала в престъпна група, която намирала самотни бременни жени, които нямали възможност да отглеждат децата си и ги уговаряли да ги продадат срещу възнаграждения от 6000 до 10 000 лева. Според обвинението Стоянова и Георгиева настанявали жените в София, където осигурявали престой и медицински грижи до раждането, а адвокат Спасова, която имала опит в делата за осиновяване, намирала семейства, които били готови да платят, за да се сдобият с дете, без да минават през процедурата по осиновяване. Тя отговаряла и за изготвянето на необходимите документи. Три години по-късно спецсъдът оправда адвокат Спасова и подсъдимата Тотка Георгиева, а Цветелина Стоянова беше осъдена на три години и половина затвор. Присъдата беше потвърдена и на втора инстанция, като съдът категорично отхвърли обвинението, че адвокатката е намирала семействата, които са плащали за деца. В края на 2019 г. Върховният касационен съд окончателно оправда Спасова и Георгиева, а Стоянова беше осъдена условно на 3 години затвор.

Въпреки че е била задържана само за три дни и е била оправдана и от трите инстанции, апелативните съдии решиха, че присъдено от градския съд обезщетение от 20 000 лева е недостатъчно за моралните вреди, които е претърпяла Спасова. В иска си тя описа стреса и униженията, в които е живяла близо 5 години и половина, докато приключи делото.

Адвокатката твърди, че процесът се отразил изключително зле на кариерата ѝ, като се е наложило да напусне доброволно осиновителната фондация „Слънце за децата ни“, на която била съучредител, за да не попречи на работата ѝ. Била принудена да смени адреса и на адвокатската си практика, тъй като колежката, с която споделяли общ офис, не искала да работят повече заедно. Свидетелка е дала показания, че колежката на Спасова се пазела от нея „все едно е заразена“. Загубила клиенти, бил накърнен и авторитетът ѝ, притеснявала се, че няма да може да издържа децата си, които отглеждала сама, искала и пари назаем. Друга свидетелка пък разказва пред съда, че е имало случаи на участници в дела, по които Спасова се явявала, които коментирали публично, че е „крадла на бебета“.

За да приеме, че страданията на Спасова са били по-големи от обичайните, апелативният съд отбелязва медийното отразяване на случая, задържането ѝ и последвалия домашен арест и това, че обвинението е било пряко свързано с професионалната ѝ реализация.

„В тази насока следва да се съобрази, че за професията, която е упражнявала ищцата – адвокат, очакванията към нейната личност са засилени. Реализацията като адвокат предполага доверие в съответния човек, вяра в неговия авторитет, знания, умения, като повдигнатите обвинения за извършени престъпления от общ характер особено силно накърняват тези качества, търсени от обществото към адвоката, от довереник към доверител. На следващо място в тази насока следва да се съобрази, че ищцата се реализира като адвокат именно в сферата на семейното право и обвинението за извършване на престъпление свързано трафик на деца възпрепятства или поне силно затруднява по-нататъшното професионално развитие на ищцата в тази сфера“, се казва в решението на съда.

В него апелативните съдии подчертават, че животът на Спасова е бил особено силно засегнат от това, че заради воденото срещу нея дело е била силно затруднена да работи като адвокат.

„Без да обезщетява имуществените вреди от сринатия професионален авторитет на ищцата съдът счита, че така описаните претърпени болки и страдания от ищцата мотивират присъждане на обезщетение в размер, значително по-висок от обичайния“, мотивира се съдът.

Решението му обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.