Руското влияние в Източна Европа се засилва, докато вниманието на САЩ е насочено към Западното полукълбо

Световните геополитически процеси се ориентират към формиране на нов световен ред, в който трима ключови лидери – американският президент Доналд Тръмп, руският лидер Владимир Путин и китайският ръководител Си Цзинпин – обособяват свои сфери на влияние. Това става ясно от анализ на "Нюзуик".

В материала се посочва, че усилията на Тръмп да прекрати войната в Украйна чрез преки преговори с Путин се случват на фона на глобалната надпревара за влияние, включително със засилващата се роля на Китай. Според заместник-директора на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева, този процес напомня за конференцията в Ялта от 1945 година.

"В Ялта се събират велики сили, които решават за бъдещето на Източна Европа. Именно така изглежда то и сега по отношение на Украйна. Решаването на бъдещето на Украйна без Украйна е и решаване на бъдещето на Европа без Европа", посочва Чернева.

Професор Щефан Волф от Бирмингамския университет в Англия допълва анализа, сравнявайки сегашната ситуация с умиротворяването на Хитлер на Мюнхенската конференция от 1938 година. Според него Тръмп възприема света като шахматна дъска, където великите сили разделят зоните на влияние помежду си.

"Вероятно ще станем свидетели на това как свръхсилите си поделят земното кълбо помежду си - Китай и САЩ - и все още е малко неясно какво ще се случи с Русия, дали тя ще бъде самостоятелен играч или още по-зависима от Китай", прогнозира професорът.

Руското влияние в Източна Европа се засилва

Експертите изразяват особена тревога от възможността Източна Европа да бъде оставена "на произвола на съдбата" предвид нарастващото руско влияние във вътрешната политика на страни като Чехия, Словакия, България, Румъния и Полша.

През последните месеци руското присъствие се усеща осезаемо при протестите и изборите в няколко източноевропейски държави. В Молдова прозападните политици обвиняват Москва във вмешателство при референдума за ЕС и президентските избори. В Румъния изборите бяха отменени след като крайнодесният кандидат Калин Джорджеску спечели първия тур на фона на твърдения за руска намеса.

Вълна от протести срещу прокремълски позиции заля няколко европейски държави. В Словакия гражданите излязоха на улиците в Братислава срещу законопроект, ограничаващ неправителствените организации, сравняван с руския закон за чуждестранните агенти. Протести имаше и в Сърбия, Унгария и Грузия срещу лидери, обвинявани във връзки с Москва.

Китай търси влияние в Централна Азия

Централна Азия се очертава като зона на съперничество между Русия и Китай. Анализаторите отбелязват като знаменателно, че първото задгранично пътуване на Си Цзинпин след пандемията е било до Казахстан, чийто лидер Касим-Жомарт Токаев се обяви срещу руската инвазия в Украйна.

"В Астана винаги е имало притеснения, че тя може да бъде следващата цел за експанзия на Русия", посочва Волф, допълвайки, че Китай ясно е заявил, че няма да позволи на Русия да се намесва в Северен Казахстан.

Американската политика и глобалните последици

Докато Тръмп демонстрира философията си "Америка на първо място" чрез изявления за придобиване на Гренландия и контрол над Панамския канал, САЩ се сблъскват с китайското влияние в Латинска Америка. Волф смята, че това ще насърчи Тръмп да се съсредоточи още повече върху Западното полукълбо.

Същевременно търговската война с Китай се засилва, като Пекин е изправен пред 145% мита. Това може да отслаби позициите на Путин, тъй като Си Цзинпин може да пренасочи икономическите си интереси повече към Европа.

"В такъв случай Китай ще трябва да прецени отношенията си с Русия спрямо отношенията си с Европейския съюз", заключава Волф.