Над 1200 нашенци получават обезщетения за безработица над средната заплата, заради натрупан трудов стаж в чужбина.

Завърналите се гастарбайтери получават обезщетение за безработица средно по 1179 лв. Това е с над 160 лв. повече от средната заплата у нас през 2016 г.

Според данни на Националния осигурителен институт (НОИ) най-висока сума през август миналата година са получавали гастарбайтерите от най-бедния регион у нас – Видин. Там средното обезщетение за безработица е било 1378 лв. На второ място са завърналите се от чужбина работници от Стара Загора, които са взимали средно по 1334 лв. В Сливен, Ловеч и Хасково трудилите се в чужбина са с най-ниските компенсации - между 800 и 900 лв., пише МОНИТОР.

В Кюстендил месечната помощ от чужбина варира от 1000 до 1500 лв., като заявления постъпват от работници, трупали опит в Англия, Португалия Франция, Швеция и Швейцария. На ден се получават по 75 лева и като изчислим 20 дни, сумата дори надхвърля 1000 лв., коментираха от НОИ – Кюстендил.

Доскоро 29-годишният кюстендилец Валентин работил във ферма за пилета в Англия. "Работих 9 месеца, сега тук ще си получа обезщетенията от над 1000 лв. Като ми изтече срокът на получаване на обезщетението, отново ще отида там“, категоричен е мъжът.

За сравнение средната сума, която са получавали нашенците със стаж само при български работодатели в края на 2016 г., е била 373 лв. Това означава, че с няколко месеца труд зад граница нашенците могат да си осигурят почти 4 пъти по-високо обезщетение в случай че останат без препитание.

По закон право на обезщетение имат осигурявалите за безработица поне 9 от последните 15 месеца. Компенсацията е равна на 60% от сумата, на която работниците са се осигурявали. Тъй като максималният осигурителен праг у нас е 2600 лв обезщетението не може да надхвърля 1560 лв. Така дори да се осигурявали на 2000 евро в продължение на цяла година, родните гастарбайтери не могат да получат повече от 1560 лв., ако решат да прехвърлят обезщетението си у нас.