Точно преди 11 години за първия си учебен ден едно хлапе си слага червена папийонка върху бялата риза и с букет рози поема към кварталното школо.

Тогава още не знае, че докато бие звънецът, фотографът на в. „Марица” Евгени Цветков ще улови с обектива си разплаканото му лице, а после снимката ще спечели изложби  и периодично ще се появява в медиите.

На 15 септември от медия Марица попитаха читателите къде е това момче сега. Снимката е видяна в електронното им издание от близо 24 000 души. И ето го Виктор днес - дванайсетокласник с немски в Руската гимназия, първи в ранглистата по фехтовка за кадети, младежи и мъже, с гадже и мечта да се занимава с музика.

"С тази снимка си имах доста проблеми, а случката с нея е обикновена", разказва Виктор Куманов на пейката пред същото средно училище „Св.  св. Кирил и Методий”, където е направен фотосът му като първолак.

"Живея на една минута оттук, в  блока зад ей тази ограда", сочи съседната жилищна сграда зад близката детска градина. Съвсем логично било да го запишат точно в това школо. Не щеш ли обаче, поемайки натам в първия учебен ден, хлапето се спънало по стълбите  и паднало по лице. 

Така споменът му за първия досег с образователната система е свързан с две неща - ужас от навалицата и болки в корема. Класната г-жа Лесова веднага се притекла на помощ, като видяла разплаканото дете: „За мама ли ти е мъчно?”. Първолакът обяснил, че е паднал и го боли. „Това само за пред мен ли е?”, усъмнила се учителката. Наистина е така, но и не ми се ходи на училище, признало си момчето. Още помни как преподавателката по детски го успокоила, че в училище не ядат хора. „Не спрях да плача, но все пак влязох”, усмихва се тийнейджърът. Е, на следващия ден пак отишъл с рев.

А че е станал известен точно заради сълзите си, отворило бая притеснения на семейството. Тъкмо се поуспокоихме, и медиите почнаха да публикуват тази снимка всеки път, щом пишат за калпаво образование, разказва бащата на Виктор. Самият той твърди, че открай време е скаран с науките. Но постиженията му го опровергават.

Още в детската градина ходел на английски,  после 7 години на пиано, в 7. клас станал градски първенец на олимпиадата по немски. Пеел в школския хор. В училище бях силен по математика, по български ми се караха, че пиша грозно, спомня си Виктор. В средното училище бил отличник, сега в Руската в бележника му има четворки и петици, а често и тройки.

В образователната система не ми харесва, че повечето неща се учат на хартия, обяснява дванайсетокласникът. Не може да се сети нито веднъж по биология, химия или физика в час да е направен опит или демонстрация. По история и география пък практическите задачи се свеждат до работа с карта и някой друг филм. Липсва ми креативност, обобщава  зрелостникът. Скучно му е да учи определения и теореми, и то само по картинки.

Училището обаче, от друга страна, го срещнало с човека, на когото се възхищава - преподавателката по немски от ЕГ „Иван Вазов” Силвия Паскалева. „Не знам как го прави, но не те оставя да се провалиш  - пали се момчето. - Много е строга и много добра. Всява респект. Толкова е прецизна, че чак перфектна!” Поела го с тройка за първия срок в 10. клас. Без да се усети, завършил с петица.

Пък е с характер и не е лесно да му се влезе под кожата. Това лъснало пак още в първи клас, когато майка му го записала на занималня. Още първия ден хлапето не отишло и учителката се обадила на родителите. Вечерта, когато у дома му потърсили сметка за бягството, момчето стрелнало категоричен отговор срещу майка си: „Когато ме попита дали искам да ходя, ти казах не. Още мисля така и нищо няма да се промени”. Така жената се принудила да го отпише.

Когато нещо му легне на сърце обаче, Виктор е готов истински да му се посвети. Така е с фехтовката и музиката. Тази година и двете ще останат на заден план, за да се готви за матурите. Още не е решил дали ще кандидатства и какво. Не го блазни и идеята за бала. „Не си падам по навалица - припомня младежът  - и не ми е фикс идея да изхарча парите на нашите. За мен балът не е да се напиеш и да не помниш нищо, а обратно - това да е последен спомен от училище”.

Засега смята след дипломирането да остане в България и да запише висше тук. Така хем ще изчака да завърши и с година по-малкото му гадже от испанска паралелка в Руската, хем ще спести пари - вече има програми, по които може да се започне университет тук, а после образованието да се довърши зад граница. Виктор  вече се е научил и сам да вади парите, които харчи - това лято работил на млечната витрина в хипермаркет, за да припечели за 5 дни в Китен с момичето си. Не си пада по големите компании, затова във фейсбук няма негови снимки от дискотеки.

Вечер обикновено се вижда с приятелката си. За тези разходки може да се напише нова версия на парчето „Надежда от „Надежда” на „Щурците”. Девойката живее в Прослав. Виктор я изпраща с последния автобус, а после се прибира пеша до дома си в кв. „Христо Смирненски”. Докато се прибере, е минало полунощ и няма сили ни за скайп, ни за социални мрежи.

Джедай с рапира

В същия ден, в който е направена снимката на плачещия първолак, майка му решила да го запише и на фехтовка. Забелязала, че от малък се дуелира с пръчка и обича мечове. Така, вместо да си представя, че е джедай от „Междузвездни войни”, взел истинска рапира. Във фехтовката ми харесва, че всичко се случва бързо, обяснява момчето. Още през 2008 г. взема купата на България. После оглавява ранглистата за възраст до 13 г. всяка есен от 2009 до 2015 г. А в момента е номер 1 сред кадети, младежи и мъже. Във фехтовката обаче Виктор не вижда бъдещето си, понеже у нас в този спорт не се влагат пари. В същото време в Италия например има групи А, Б и В. Най-добрите от А се наричат карабиниери и играят на заплата. В Европа и САЩ дават и големи премии за призови места.

Пише електронна музика

С немски и руски, купи по фехтовка и подготовка по пиано Виктор Куманов още не е решил на кое от всичко това да заложи. И даже е склонен към нова смяна на курса - записал ЗИП по история. Искам да знам какво е било преди мен, за да не повтарям грешките на другите, казва той. А всъщност най-много му се ще да работи като DJ.  Бил в 8. клас, когато изтеглил софтуер за музикално студио и оттогава  създава музика.

Първо пише партиите за ударните, после и за другите инструменти. Всичко се вкарва в тъй наречен миксер, в който всеки инструмент си има отделен канал. Това ми е в кръвта и искам да го правя, казва младежът. Слуша всичко без чалга. Под давление на баща си израсъл с „Дийп Пърпъл” и „Уайт Снейк”. А сега любими са му групи от новия хеви метъл, чиито имена не иска да каже, защото ако някой реши да си ги пусне, ще му се надуе главата от крясъци. Рап, техно, хаус и електронна музика също често звучи от тонколоните му вкъщи.