Първата помпена станция в Русе, скрита на 32 метра под земята, продължава да снабдява града с вода и до днес.

Четири помпи подават около 200 литра вода в секунда от кладенците, които са в основата на модерното водоснабдяване на Русе. До долу се стига с асансьор, направен през 1936 г., а преди това достъпът е бил по стълби в тесния тухлен комин, по които са слизали и са се качвали хората, ангажирани с помпената станция. Сега станцията е на територията на Музея на ВиК-Русе, който разполага с интересни експонати от историята на водоснабдяването в града.

Ръководителят на помпени станции-Русе инж.Валентин Кочев разказва, че водата, която се подава, зависи от нивото на Дунава, което подпира подпочвените води, които захранват помпите. Ако то падне, се стига до подаване на 50 литра вода в секунда. Преди пускането на асансьора се е слизало по стълбите надолу в комина, а с повдигателно съоръжение са се вадили помпите, когато се е налагало.

Водоснабдителната система на града е изградена през 19 век, като се е захранвала от местността Извор дере югозападно от Русчук, разказва специалистът комуникации във ВиК-Русе Невена Ганчева. „Водоподаването се е извършвало по тръбопровод, който е минавал по днешния път за Средна кула и пресичал крепостната стена при портата Кюнт капу. Водата от него е захранвала около 50 чешми и три шадравана в града. През 1873 г. започва изграждането на нова водоснабдителна система. Предвиждало се водоснабдяването да се допълни с изворна вода от местността Батмиш в Образцов чифлик. Системата се състояла от подземни тухлени тунели, но работата по изграждането била прекъсната от избухването на Руско-турската война през 1877 г.“, разказва Невена Ганчева, предава Русе Медиа.

След Освобождението Русе буквално е страдал от недостиг на питейна вода и дълго време са се проучвали различни варианти за водоснабдяването. „Имало идеи да се ползва вода от река Дунав, да се търсят водоизточници в долината на река Лом, по-късно в началото на 20 век, през 1909 г. са извършени сондажни проучвания на остров Матей и там е открито голямо количество водни запаси от подземни води. Затова бил изграден пробен кладенец, като успоредно се работело по преустройство на каптажите на Извор дере и по полагане на нови водопроводи и изграждане на нови чешми в града“, разказва още Ганчева.

През 1915 г.Общинският съвет решава, че Русе ще се водоснабдява от остров Матей. Работата обаче срещна доста трудности, има забавяне при доставката на материали, бетонните стени на помпеното здание, което било изградено на острова, се пропукали и наклонили. Местната управа се отказва от този вариант, а комисията по водоснабдяването на Русе предлага на Общинския съвет да се разгледа възможността за допълнително водоснабдяване от градския разсадник Цветница, където били изградени два кладенеца.

„Така през 1924 г. на един от кладенците била монтирана вертикална помпа, която била свързана с водопровода по ул. „Плиска“. И в началото на 1925 г. за пръв път в Русе започва да се подава вода от помпена станция, като по този начин се поставя началото на модерното водоснабдяване на града, а помпена станция Цветница се превръща в основен водоснабдителен център на Русе. Много по-късно през 50-те години след сериозно хидрогеоложко проучване експерти установили,у че терасата на река Дунав от село Сандрово до село Ряхово може напълно да задоволи нуждите от вода на град Русе, а и на много от селата в областта“, разказва Невена Ганчева.

През 1954 г започва изграждането на първия кладенец тип „Раней“ в сливополското землище и на водопровод, по който да се подава вода от Сливо поле към Русе. В периода от 1954 до средата на 90-те години са изградени и въведени в експлоатация и 8-те кладенеца тип „Раней“, чрез които понастоящем се осъществява основното водоснабдяване на град Русе. Помпена станция Цветница също продължава да функционира.