Увеличилите се опити за самоубийство и желание за самонаранявания привлякоха вниманието към страданията на децата бежанци, които са заточени на малкия тихоокеански остров Науру.

Положението се описва от специалистите като сериозна психическа криза, пише Би Би Си, цитирана от КЛУБ Z.

Малкият остров, голям едва 21 кв. км, който Австралия е наела, за да държи там хората, които са потърсили убежище в държавата континент, отдавна привлича вниманието с тежки нарушения на човешките права.

Но наскоро поредица от информации в медиите хвърлиха светлина върху ужасяващите условия, при които живеят най-младите хора и децата в тези бежански центрове.

"Започваме все по-често да наблюдаваме суицидно поведение при съвсем малки деца на възраст между 8 и 10 годишни", казва Луиз Нюман, професор по психиатрия в университета на Мелбърн, който работи с деца и семейства на острова.

"Това е тежка криза", казва Нюман.

Австралия спира всички бежанци и хора, които търсят убежище, достигнали до бреговете ѝ чрез лодки и кораби. Държавата настоява, че те никога няма да се установят в нея, така че през годините е изпратила много такива хора в център, който финансира и който се намира на Науру. Срещу това плаща определени суми на бедната островна държава (другият лагер на Манус беше закрит заради разкритията за ужасяващи условия в него).

Те нямат никаква представа какво ще им донесе бъдещето.

Специалистите, които работят със семействата на Науру, описват брутална картина на живота на миниатюрния остров, като особено тежко е положението за децата. Много от тях са прекарали целия си живот не на свобода и нямат никаква представа какво ще бъде бъдещето им.

Психическата травма в комбинация с мизерните условия на живот създава усещането за безнадежност и отчаяние.

Наташа Блъчър от Ресурсния център за хора, които търсят убежище казва, че организацията им работи с около 15 деца, които или са правили повтарящи се опити за самоубийство, или постоянно тежко и жестоко се самонараняват. От центъра, както и повечето от другите организации, които се опитват да оказват помощ на бежанците, работят от разстояние, защото достъпът до острова е изключително труден. Според някои данни едва 200 души го посещават отвън годишно.

Според оценките на центъра най-малко 30 деца страдат от синдрома на травматичното отдръпване - това е рядко психично състояние, при което страдащите като отговор на тежка травма, са се отдръпнали от живота. То може да бъде животозастрашаващо, защото болните отказват да ядат и да пият вода.

Децата се чувстват несигурни и незащитени

Проф. Нюман, който преди е съветвал австралийското правителство по въпросите на психичното здраве на бежанците, казва, че увеличаването на случаите на това тежко ментално състояние е изключително притеснително.

"В много отношения това не е изненадващо... те са силно травмирани, намират се в постоянно състояние на безнадежност и изоставеност. Чувстват се несигурни и незащитени", добавя специалистът.

Друг лекар, ангажиран със случаите на децата от острова, е Бари Фатарод. Нейната организация "Doctors 4 Refugees" не е получила позволение да посети Науру, но е получила много искания от правозащитници за експеритиза. Според нея във всеки от 60-те случая, които нейната организация е консултирала, децата са имали психически страдания.

"Почти всеки ден те са свидетели на опити за самоубийства, сексуален тормоз, физическо и сексуално насилие, а пред тях няма никаква преспектива нещата да се променят", добавя тя.

Към момента повечето случаи са на деца от Иран, от Ирак, Ливан и рохинга.

Д-р Фатарод прибавя, че деца едва на три години имат "изкривено сексуално поведение", което обикновено се придобива, когато те са били насилвани сексуално.

Архитектът на тази политика

Един от архитектите на тази политика към мигранти и бежанци е новоизбраният премиер на Австралия Скот Морисън, който е известен хардлайнер и я въведе като министър на имиграцията. Неговите решения сега често се дават за пример от популисткото и антиимигрантско правителство на Италия, която отказва да допусне спасени мигранти от кораби в Средиземно море на своя територия.

Морисън беше един от най-твърдите привърженици на политиката "Спрете лодките". Сегашното му партийно издигане и поемането на премиерския пост чрез вътрешен преврат показва, че действията му са одобрявани и че ситуацията на мигрантите, затворени на Науру, едва ли скоро ще се облекчи. Поддръжниците на тази политика посочват, че тя се е оказала свръхефективна като нелегалните лодки и кораби, насочили се към бреговете на Австралия, рязко намалели. Според правителството плавателният съд, който тази седмица, стигна до държавата континент, бил първият от 2014 г. насам.

Това спокойствие обаче си има цена - физическите и психически страдания на хората, затворени в мигрантски центрове извън страната.

През 2015 г. Науру стана център от отворен тип, т. е. неговите обитатели могат да влизат и излизат, когато им хареса. Но това по никакъв начин не подобри условията на живот на децата. Островът е едва 21 кв. км, голяма част от него е във фосфатни залежи и има много мини, има малко дървета и животни. Така че въпреки че технически лагерът е отворен, хората на практика няма къде да отидат.

Островът се намира на около 3000 км североизточно от Австралия.

В началото на 2018 г. Науру отбеляза 50-годишнина от придобиването на своята независимост. Населен от микронезийци и полинезийците преди 3000 години, най-отдалеченият остров в Пасифика става част от Германия през 1888 г., управляван е от Великобритания, Австралия и Нова Зеландия под мандата на Лигата на нациите след Първата световна война, завладян е от японците през 1942 г. , след това управляван (отново от Обединеното кралство, Австралия и Нова Зеландия) по силата на споразумение на ООН до 1966 г. Пълната независимост идва две години по-късно.

С влошаването на здравето на децата коалиция на правозащитни организации се обедини и отправи искания към австралийското правителство 119-те деца на острова да бъдат преместени на друго място, където условията на живот са по-добри.

В свое изявление властите отговориха, че приемат сериозно ролята си в подпомагане на правителството на Науру, за да бъдат осигурени децата и да бъдат защитени от насилие, експлоатация или пренебрегване. Според австралийския кабинет "на място за децата и младите хора се предлагат услуги, които им осигуряват грижи, подкрепа и благосъстояние".

В Науру има болница, но според специалистите грижите, които предлага, са неадекватни. Ако човек се нуждае от по-сериозно лечение, транспортирането му извън острова трябва да бъде одобрено от правителството в Науру. Според австралийските власти, ако човек не може да бъде лекуван в Науру, му се предлага лечение в Тайван, Папау Нова Гвинея или Австралия.

Процедурите обаче отнемат време.

"Правителството е много по-загрижено да не допуска мигранти на територията си отколкото да помогне за здравето на задържаните в тези лагери", смята правозащитният адвокат Дженифър Канис