Пукнатини при колоните на входа създават риск за минувачите

Пукнатини и паднали отломки от колоните при входа на Морската градина във Варна предизвикаха загриженост сред гражданите. Мястото е временно оградено с предупредителни ленти, като се препоръчва на всички преминаващи да бъдат внимателни и да избягват района. Властите настояват за повишена бдителност до предприемането на ремонтни дейности.

Снимка: БНР

Историята на Морската градина във Варна се корени още в средата на XIX век, когато територията, на която днес се намира, била просто празно поле извън границите на тогавашния град. Първата стъпка към създаването на градината е направена през пролетта на 1862 година. Тогава на мястото на днешния емблематичен вход с колонадата била създадена малка зеленчукова градина. Впоследствие, на площ от още четири декара, били засадени вишневи дръвчета.

Морската градина носи своя характерен облик благодарение на приноса на чешкия ландшафтен архитект Антон Новак. Поканен от община Варна през 1894 година по предложение на Карел Шкорпил, Новак се заема със задачата да преобрази градината. Година по-късно той е назначен за неин управител, а неговите усилия и професионализъм са от решаващо значение за бъдещото ѝ развитие.

Завършването на главния вход на Морската градина, който и до днес привлича погледите на посетителите, става през 1939 година. Проектът е дело на главния архитект на Варна – Георги Попов, който оставя своя отпечатък върху този ключов за града парк.

След Освобождението, през 1881 година, тогавашният кмет на Варна Михаил Колони предприема важни стъпки за създаването на съвременна градска градина и приморски парк. Благодарение на неговата визия и подкрепата на съмишленици, градината бързо се разширява, достигайки площ от 26 декара. Засаждат се първите 130 дървета, а алеите са обновени, което поставя началото на значителната трансформация на градината. Така тя постепенно се превръща в един от най-красивите паркове на Балканите.

Един от важните проекти в Морската градина е създаването на Алея на Възраждането през 1908 година. Идеята, предложена от градския комитет, е да се изгради алея, посветена на българските възрожденски герои. На тази алея са поставени паметници на видни личности като Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа и други. Проектът е финансиран чрез доброволни дарения от граждани, общини и държавни институции, което подчертава колко важна е била тази кауза за българското общество.