Комисията по здравеопазването подкрепи законови промени, които уреждат здравното осигуряване и медицинското обслужване на бежанците от Украйна

С 10 гласа "за", без "против", и осем - "въздържал се", парламентарната комисия по здравеопазването подкрепи на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване - с тях се урежда здравното осигуряване и медицинското обслужване на чужденци с предоставена временна закрила, които пристигат в България. Измененията са внесени от представители на управляващата коалиция.

В законопроекта изрично се посочва, че лицата със статут на предоставена временна закрила са задължително здравноосигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По този начин ще се създаде практическа възможност тези лица да ползват пълния обхват медицинска помощ, заплащана от НЗОК. Предлагат се и съответни промени в Закона за здравето и в Закона за убежището и бежанците.

В резултат на предложените законови промени ще се създадат оптимални възможности за лечение на хората, които пристигат от Украйна поради военния конфликт, аналогично на бежанците и на българските граждани. От финансова гледна точка, приравняването на горепосочените категории лица на българските граждани ще наложи внасяне на здравни осигуровки, като размерите и източникът на финансиране ще бъдат определени с акт на Министерския съвет поради динамиката на обстановката и временния характер на мярката, се посочва в мотивите на законопроекта.

От ГЕРБ и ДПС обявиха, че законопроектът е закъснял и поставиха редица въпроси, които според тях не са регламентирани. Затова от двете политически сили обявиха, че ще се въздържат при гласуването. Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) посочи, че е добре да се помисли за украинските бежанци, но това предложение е много закъсняло. Той обяви, че от ГЕРБ-СДС ще се въздържат, защото промените ще създаде "малко повече хаос" в системата на здравеопазването, отколкото да дадат малко повече отговори и уредба на украинските бежанци. От опозицията поискаха и финансова обосновка на законопроекта.

Според Хасан Адемов (ДПС) законопроектът също е категорично закъснял. Той постави въпроса, ако чужденецът, получил временна закрила, започне работа, по същия ред ли ще се осигурява, както и върху какъв доход ще се осигуряват тези лица. Заради липсата на отговор на тези въпроси, Адемов каза, че от ДПС ще се въздържат при гласуването.

Нищо никъде не е закъсняло, коментира Георги Михайлов от левицата. Ситуацията е много динамична и променяща се, отбеляза той и заяви, че ПГ на "БСП за България" ще подкрепи законопроекта.

Силви Кирилов (ИТН) посочи, че е наложително да се реши този въпрос и декларира, че групата на ИТН ще подкрепи законопроекта. Той отбеляза, че има група граждани, които също са неосигурени - социалнослабите, и за тях има механизъм за плащане на здравните осигуровки през социалното министерство. Той посочи, че тази група от емигранти във фокуса на законопроекта не са социално единни и там ще трябва да се формулират няколко групи. На второ място, той отбеляза, че този режим е само за болничната помощ, тук остава въпросът за доболничната помощ, консумативите и лекарствата.

Елена Гунчева ("Възраждане") посочи, че този законопроект ѝ изглежда "леко дискриминационен". По думите й, няма как да се прави законопроект за определен етнос, има и други лица освен украинците, които имат подобен статут. Трябва да търсим решение за всички лица, които са дошли в резултат на война, и да не е в ущърб на българските граждани, допълни Гунчева.

Председателят на здравната комисия Антон Тонев ("Продължаваме Промяната"), който е един от вносителите на законопроекта, каза, че основният акцент визира т. нар. временна закрила. Той посочи, че искат да улеснят бягащите от война да ползват нормални за нашата цивилизация права. Тонев отбеляза, че никъде в закона не е споменато от коя държава идват. По думите му, това ще ни помогне да придобием по-добра международна репутация като страна.