Министерство на отбраната избра на 27 октомври „Нортроп Груман“ да строи новия флот от американски стратегически бомбардировачи.

Очаква се да бъдат произведени между 80 и 100 самолета през следващото десетилетие. Но трябва да има отговори на три основни въпроса, преди Конгресът да одобри значителните разходи по програмата, съобщава БГНЕС.

Първо, колко действително ще струват бомбардировачите? ВВС твърдят, че могат да изградят 100 за не повече от 564 млн. долара всеки.

Но дори и това да е вярно, на етикета с цената не са включени разходите по развойната дейност, за които се преценява, че ще надхвърлят 20 млрд. долара.

Също така разходите по проекта са пресмятани по курса на долара от 2010 г., т.е. не в действителния размер, който данъкоплатците ще трябва да броят през 2017 г., когато самолетите започват да слизат от поточната линия.

Освен това се приема, че при цената от 2010г. няма да има превишени разходи или забавяне - макар че прогнозни разходи на изтребителя F-35 почти се удвоиха през последните 20 години, през които се развива този проект.

През април правителствената служба по отчетност предупреди, че тежките, продължаващи технически проблеми и ескалиращите разходи на F-35 застрашават финансовата достъпност на програмата.

Общата стойност на F-35 сега се очаква да надхвърли 1300 милиарда долара - приблизително 400 млрд. за купуването на самолетите и други 900 милиарда, за да бъдат поддържани те, докато имат ресурс. След оценката на спираловидно растящите разходи на F-35, в Конгреса трябва да бъдат скептични на оценка на ВВС за разходите на новия бомбардировач.

Второ, може ли министерство на отбраната наистина да си позволи този нов бомбардировач, при положение че успоредно се модернизират другите два стълба на ядрената триада: изстрелваните от подводници и базираните на суша балистични ракети?

В същото време пентагонът се сблъсква със заплахи от радикални групировки като Ислямска държава, има работа с растящи разходи за персонала и е изправен пред превишаване с 400 млрд. долара на сега разработваните и произвеждани оръжия.

Пентагонът оценява на около 350 млрд. долара разходите през следващото десетилетие по модернизиране на трите стълба на триадата, според правителствата служба за отчетност, и на поне 1 000 милиарда долара през следващите три десетилетия.

ВМФ вече даде ясно да се разбере от Конгреса и от министъра на отбраната Аштън Картър, че не може да построи новите си подводници с балистични ракети в рамките на предложените бюджети, докато не спре да купува самолетоносачи и атакуващи подводници за следващото десетилетие.

Трето, ще подобри ли наистина програмата националната сигурност на САЩ? За новите бомбардировачи, които ще бъдат част от ядрения флот, ВВС планират да купят най-малко 1000 нови крилати ракети с далечен обсег, които са в състояние да носят ядрени бойни глави и които ще струват най-малко още 20 млрд. долара.

И все пак като бивш министър на отбраната Уилям Пери, който е развил програмата на ядрените крилати ракети по времето на администрацията на Картър, заяви, че това е не само ненужно, но дестабилизиращо, защото противниците няма да знаят, дали крилата ракета на новия бомбардировач е ядрена или конвенционална. Тази несигурност може да доведе до ответен ядрен удар на конвенционална атака, което е кошмарен сценарий.

Освен това, съюзници на САЩ или потенциални противници биха могли да интерпретират развитието на модерна крилата ракета като нова възможност за ядрено оръжие.

Те може и да приемат, че Вашингтон не е сериозно за възпиране и ще предприемат съответните действия. Не е изненада, че перспективата за развитие на такава ракета прави неспокойни много съюзници на САЩ, включително Великобритания, Япония и Южна Корея.

Да не говорим за тревожния ефект върху ядрените съперници на Вашингтон - Китай и Русия, които могат да си поставят като цел създаването на техни собствени крилати ядрени ракети. Конгресът трябва да преосмисли как тези бомбардировачи ще повишат ядреното сдържане от страна на САЩ преди ангажирането с такава скъпа програма.

Докато бъде отговорено на тези въпроси Конгресът и администрацията трябва да забавят придвижването напред на програмата за новия бомбардировач.

В допълнение екипът подгласник на Боинг-Локхийд все още може да подаде протест, потенциално забавяйки програмата. Екипът на Боинг-Локхийд вече е поискал повече информация за това как ВВС оценяват цената и риска при вземането на решение кой ще спечели поръчката.

Предвид редицата заплахи, пред които сега са изправени САЩ, сегашното им фискално положение и факта, че настоящият стратегически бомбардировач Б-52 няма да се пенсионира през следващите 25 години - и невидимият Б-2 още 40 години – наистина няма нужда да се бърза.