Езерото Урмия в Иран почти е пресъхнало

Фериботите, които някога са акостирали край малките острови на иранското езеро Урмия, сега са пълни с ръжда и са заседнали в район, който прилича повече на солена равнина, отколкото на езеро. Само преди две десетилетия Урмия е било най-голямото езеро в Близкия изток, а местната икономика се основавала на процъфтяващ туристически център с хотели и ресторанти.

"Хората идваха тук, за да се къпят и да се мажат с лечебна кал. Оставаха поне няколко дни", разказа местният журналист Ахад Ахмед пред Си Ен Ен, предава Bulgaria On Air.

"Смъртта" на това езеро е била бърза. Размерът му се е смалил повече от два пъти - от 5400 квадратни километра през 1990 г. на 2500 днес. Експертите се опасяват, че скоро може да изчезне напълно.

Водата, която се консумира, е повече, отколкото валежите

Такива проблеми съществуват в много части на Близкия изток, където има все по-малко вода. Районът е засегнат от постоянни суши и високи температури, при които едва ли е възможно да се оцелее. В допълнение към проблемите с изменението на климата, има потребление на вода и лошо управление на инфраструктурата.

"Някои държави от Близкия изток, между които Иран, Ирак и Йордания, изпомпват огромни количества вода за напояване на земеделска земя. Те консумират повече вода, отколкото има валежи и поради това нивото на подземните води намалява. Поради намалените валежи и увеличеното търсене на вода, много реки, езера и блата пресъхват", каза Чарлз Исланд от Института за световни ресурси (WRI).

Последиците от този недостиг на вода биха могли да бъдат още по-ужасни, като някои райони могат да станат неблагоприятни за живот. Освен това може да има по-силно напрежение относно споделянето и управлението на водните ресурси и може да избухне политическо насилие.

Лоши прогнози за бъдещето

Проблемите с водата в Иран вече причиниха смърт. През юли властите убиха трима протестиращи срещу недостига на вода в югозападната част на страната. Предполага се, че зимите в Близкия изток ще стават все по-сухи с глобалното затопляне. И въпреки че лятото ще бъде по-влажно, високите температури ще затруднят цялата ситуация.

"Проблемът е, че с повишаването на температурата цялата вода, която идва с дъжда, ще се изпари. Освен това ще настъпят катаклизми. Ще има екстремни валежи, което означава наводнения като тези в Китай, Германия и Белгия, които ще представляват голям проблем за Близкия изток", смята Мансур Алмазруи, директор на Центъра за изследване на изменението на климата към университета „Крал Абдулазиз“ в Саудитска Арабия.

Изменението на климата засяга не само количеството налична вода, но и нейното качество. Урмия е хиперсолено, т.е. много солено езеро. С намаляването му концентрацията на сол се увеличава и става толкова екстремна, че използването на тази вода в действителност вреди на посевите.

Киомарс Пуджебели, който отглежда домати, слънчоглед, захарно цвекло, сини домати и орехи край езерото, каза, че водата е пагубна за отглеждането им. „Не е далече денят, когато почвата ще стане необработваема“, каза Пуджебели.

Йордания внася вода от Израел

Хората в Йордания са свикнали да живеят с малко вода, но изследванията, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences, показват, че до края на века те ще трябва да намалят наполовина потреблението на вода на глава от населението. Повечето йорданци с ниски доходи ще живеят с 40 литра на ден за всичките си нужди - пиене, къпане, пране на дрехи и миене на чинии. Средният американец днес използва около 10 пъти повече от това количество.

Нивата на подземните води в някои части на страната намаляват с повече от метър годишно. Но изменението на климата не е единствената причина. Йордания разчита на речна система, която минава през Израел, Западния бряг, Сирия и Ливан, а язовирите, построени от тези страни по поречието на реката, значително са намалили притока на вода към Йордания.

Страната няма друг избор, освен да купува големи количества вода от Израел, който има мащабна програма за обезсоляване, премахваща солта от морската вода. Но то консумира огромни количества енергия, която все още не е зелена и възобновяема, а само допринася за глобалното затопляне. Едно от решенията за изчезването на водата в тези райони е намаляването на използването ѝ в селското стопанство, което може да означава промяна във вида на отглежданата храна.

„В Израел отглеждахме много портокали, но в един момент осъзнахме, че изнасяме вода, която нямаме“, казва експерт, добавяйки, че културите биха могли да бъдат проектирани като по-устойчиви на топлина и суша.