Причината, поради която спим, не се свежда само до възстановяването на енергията ни на всеки 12 часа

Мозъкът всъщност, променя състоянието си, докато спим, за да се самоочисти от токсични междинни продукти от нервната дейност, натрупани през деня. Изследователите установили, че постоянният лош сън кара мозъка да отстрани значително количество неврони и синаптични връзки, и че тези щети са необратими, пише  zdrave.to

Екип, начело с невробиолога Микеле Белези от Политехническия университет в Марке (Италия), изследвал мозъчния отговор към лошия сън при мишки. Изследването е публикувано в “Джърнъл от нюросайънс”. 

Подобно на клетките в други части на тялото, невроните непрекъснато се “освежават” от два различни типа глиални клетки - поддържащи клетки, които се определят като слепващият материал на нервната система. Микроглиалните клетки са отговорни за почистването на стари и износени клетки чрез процеса фагоцитоза - поглъщане на повредените клетки.

Имунните клетки астроцити пък, премахват ненужни синаптични връзки в мозъка, за да подновят и реорганизират мрежовата му структура. Този процес се случва по време на сън, за да почисти мозъка ни от натрупаното през деня, но сега се оказва, че същото се случва и когато сънят започва да не ни достига, и то в много по-големи мащаби. Мозъкът започва да прекалява с чистенето и се самоуврежда.

“Установихме, че голямо количество синапси буквално биват изяждани от астроцитите поради липсата на сън”, казва Белези пред “New Scientist”.

За да установят това, изследователите погледнали в мозъците на четии групи мишки. Едната група от добре отпочинали мишки била оставена да спи по 6 до 8 часа. Друга група била събуждана периодично. Трета група (недоспали) била държана будна в продължение на 8 допълнителни часа. Последната група (хронично недоспали) била държана будна в продължение на пет последователни дни.

Когато учените сравнили активността на астроцитите в четирите групи, те установили почистване и освежаване на 5,7% от синапсите на добре отпочиналите мишки и 7,3% при спонтанно събужданите миши мозъци. При недоспалите и хронично недоспалите мишки изследователите забелязали, че астроцитите повишили активността си до степен, в която на практика, изяждали части от синапсите, както микроглиалните клетки изяждат отпадните продукти - процес, известен като астроцитна фагоцитоза.

Белези отбелязва, че повечето от синапсите, които бивали изяждани в двете групи недоспали мишки, били най-големите, най-стари и интензивно използвани. Необузданата микроглиална активност се свързва със заболявания на мозъка, като болест на Алцхаймер и други форми на невродегенерация.

“Открихме, че астроцитната фагоцитоза, главно засягаща пресинаптични елементи на големите синапси, възниква както след краткотрайно, така и след хронично недоспиване, но не и след спонтанно събуждане, което предполага, че може да провокира рециклирането на износени компоненти на интензивно използвани, силни синапси. От друга страна, само хроничното недоспиване активира микроглиалните клетки и предизвиква тяхната фагоцитна активност, което предполага, че продължителното нарушение на съня вероятно предразполага мозъка към други форми на увреждане”, обяснява Белези.

Не е ясно дали този процес се наблюдава и при мозъка на човека и дали наваксването със съня може да поправи щетите. Но е факт, че смъртните случаи в резултат от Алцхаймер са се увеличили с 50% от 1999 до днес. Като имаме предвид влошения сън на много от хората, това означава проблем, до чието разгадаване учените  трябва да стигнат много бързо.