Жегата е на път да "изпие" водата от язовирите у нас

Министерството на околната среда и водите алармира за тревожна тенденция - нивата на седем ключови водоизточника в страната са драстично понижени спрямо предходни години. Тази ситуация е резултат от меки зими и сухи лета, а нежеланието ни да признаем климатичните промени може да има катастрофални последици.

Сред засегнатите водоизточници са тези, използвани за питейни и битови нужди, което предизвиква сериозни притеснения сред земеделците, че няма да имат достатъчно вода за напояване на реколтата си.

Критични водоизточници и тяхната роля

Язовирите "Тича", "Камчия" и "Асеновец", които основно снабдяват населението с вода, са значително по-празни в сравнение с предишни години. Според Министерството на околната среда и водите, в момента не се предвижда режим на водата за питейни нужди, но ситуацията е на ръба. В "Камчия", който захранва близо един милион души във Варна, Бургас, морските курорти и част от Сливен, водните количества са достатъчни за около половин година. Въпреки това, подаването на вода към Варна е намалено с почти 20%.

“От няколко месеца, предвид засушаването в цяла България и малкия вток на вода в язовир Камчия, МОСВ е взело мерки за ограничено водоснабдяване. Например, ако за този месец сме имали заявка за 4 милиона кубически метра, са ни отпуснали 3,5. Недостигащите водни количества ги компенсираме с доста скъпото сондажно водоснабдяване от Девински извори,” споделя инж. Благовест Крачев, главен инженер на ВиК - Варна.

Ефектът върху земеделието

Язовир "Тича", който се използва за питейно-битови нужди, напояване и производство на електроенергия, е на критично ниски нива. Притокът към водоема е около 50 литра в секунда, докато разходът е 3 хиляди литра в секунда. Язовирът е запълнен на 46% и захранва с вода Шумен, Велики Преслав и Търговище, предава БНТ.

“Приоритетът е питейно-битовото водоснабдяване, след това идва напояването и на последно място е за енергийни цели. Към момента няма намаляване на количествата, които се подават по сключени договори за напояване. Ако по-нататък през поливния сезон има редуциране на количествата от страна на МОСВ, тогава може да се премине към график за водоподаване,” коментира Николай Николов от Напоителни системи - Шумен.

Сушата застрашава реколтата и земеделските производители

От МОСВ отчитат обезпокоително ниски нива в седем язовира, използвани за напояване. Два от тях, "Пясъчник" и "Домлян", са пред сериозна опасност от пресъхване. Свилен Милев, земеделски производител, напоява стопанството си от язовир "Ястребино", който също е сред засегнатите.

“Нямаме алтернатива и точно там е проблемът. В стопанствата с малини водата е жизненоважна. Говорим за тотално изсъхване на малините и пълен фалит на фермерите,” споделя Милев.

Синан Вейсал, който отглежда 700 декара плодни дървета в района на Русе, също е сериозно засегнат. Въпреки близостта до река Дунав, напояването се оказва предизвикателство заради липсата на действаща инфраструктура.

“Последните няколко години засушаването в нашия регион е сериозно и без напояване земеделие не може да се прави. Инвестирали сме много пари, но предстои още. В момента успяваме да напояваме около 30% от площите си,” коментира Вейсал.

Износ и решения на проблема

Докато България се бори с водната криза, държави като Израел и Кралство Саудитска Арабия успяват да направят от пустинята плодородни градини с модерни напоителни системи и сондажна вода. Догодина, вносът на пресни зеленчуци от Саудитска Арабия за европейския пазар се очаква да достигне 12 тона на ден. Голяма част от авокадото, което се консумира в България, е внос от Израел, въпреки конфликта и пустинния характер на региона.