Най-високата измерена температура е 29,9 °С в Русе - на 25 май

Днес в 17:57 часа приключва астрономическата пролет, която започва с пролетното равноденствие в 23 часа и 24 мин. на 20.03.2023 г., съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), цитирани от БТА.

Метеорологичната пролет е календарният тримесечен период от 1 март до 31 май. Тази година пролетта се отличава с отрицателни аномалии на средните сезонни температури и сравнително големи отклонения в количеството валеж. Има характер на относително хладна пролет с валежи около и над нормата.

Средните сезонни температури в по-голямата част на страната са под климатичната норма, но въпреки това пролетта на 2023 г. е относително по-топла от пролетта на 2021 и 2022 г.

Сезонните количества валеж в голяма част от страната са над климатичната норма, като по-масово това е в Горнотракийската низина и в Североизточна България. Пролетните валежи са под нормата само на отделни места, предимно в Западна България.

От трите пролетни месеца със средни месечни температури над нормата се откроява март. Това е първият топъл месец март от 2021 г. През април, и особено през май, месечните температури са под нормата в по-голямата част от страната. Този месец май е най-студеният от 2005 г.

Валежите през месец март са около и под нормата в почти цялата страна (с наднормени валежи се открояват отделни райони в Североизточна България, в западните и югозападните части от страната, както и в Източните Родопи и Странджа). Като най-влажен месец се отличава април, практически в цялата страна валежите са над нормата. Всъщност, това е най-дъждовният месец април от 2014 г. През май месечното количество валеж е над нормата за голяма част от страната, като отклоненията са най-големи на югозапад. Поднормени валежи има предимно в части от Източна България. Средно за страната, това е най-дъждовният месец май от 2018 г.

Като относително най-топли периоди се открояват първата и третата декада на март. Сравнително по-студено е било през втората и третата декада на април и по-голямата част от месец май. Най-високата измерена температура в оперативните метеорологични станции на НИМХ в населени места е 29.9 °С (в Русе, на 25.05), а най-ниската е -9.0 °С (в Новачене, обл. Плевен, на 30. 03). Най-голямото 24-часово количество валеж е 90 mm от дъжд. Измерено е в Манастир, обл. Смолян, на 4. 04.

През пролетта (март-април-май) на 2023 г. НИМХ е издал предупреждения за опасни и особено опасни метеорологични явления в 19 дни. През март са издадени предупреждения за опасни метеорологични явления за 6 дни. Предупредителните кодове са: жълт код за значителни валежи и силен вятър за 1 ден на 10.03; жълт код за силен вятър за 4 дни на 11, 27, 28 и 29.03; оранжев код за силен вятър на 28.03; жълт код за значителни валежи за 1 ден на 22.03. През месец април за 7 дни има издадени предупреждения за опасни метеорологични явления. Предупреждения от първа степен (жълт код) за значителни валежи от дъжд са издадени за 3.04 за 16 области в Западна и Централна България, за 4.04 за 12 области в Южна и Източна България, за 11.04 за 5 области в Източна България, за 17.04 за 3 области в Северозападна България, за 18.04 за 8 области в Северна България и област Смолян.

Предупреждения от първа степен (жълт код) за силен вятър са издадени за 12.04 за 13 области в северозападната половина от страната и за 14.04 за 14 области в Западна и Централна България. През май предупреждения за опасни и особено опасни метеорологични явления са издадени за 6 дни от месеца. Предупреждение от първа степен (жълт код) за значителни валежи е издадено на: 3, 9, 17, 26, 27 и 28.05; като за 4 дни (17, 26, 27 и 28.05) е в сила предупреждение и за гръмотевични бури. На 17.05 за област Ловеч е в сила предупреждение от втора степен (оранжев код) за значителни валежи и гръмотевични бури.

Обстановка със значителни валежи се създава на 17.05, когато Балканският полуостров е под влияние на обширен висок циклон, който се простира от Пиренейския полуостров на запад до Мала Азия и Черно море на изток. Плитък приземен циклон преминава от Италия през Адриатическо море на изток-югоизток през Гърция към Мала Азия. Под влияние на фронталната система, свързана с този приземен циклон, над България се развива мощна купесто-дъждовна облачност и на много места има валежи и гръмотевични бури, значителни – в централната част от Предбалкана.

През периода 27-29.03 през северозападната част от Балканския полуостров преминава циклон. Отначало България попада в челната му част и има усилване на вятъра от юг-югозапад, който по северните подножия на планините се проявява като фьон. След изтеглянето на циклона, вятърът се ориентира от северозапад, баричният градиент остава голям и вятърът е силен и бурен, като с него нахлува студен въздух.

Периодът 1-5.03 е с най-продължителен пренос на сахарски прах над страната, има и оцветени валежи. В отделни други дни от сезона също има регистриран пренос на сахарски прах и оцветени валежи, но в по-малък мащаб.