На парламентарните избори в Турция на 7 юни прокюрдската Народна демократична партия (НДП) получи 13,1 % от гласовете и предотврати управляващата пария на президента Реджеп Тайип Ердоган ПСР да постигне абсолютно мнозинство, с което Ердоган би могъл да промени конституцията и да получи диктаторска власт.

После през август демократично избрани кюрдски кметове и политици в някои кюрдски градове в турския район Кюрдистан поискаха своето право на самоуправление, което те наричат „демократична автономия“.

От тогава има постоянно убийство и етническо прочистване на кюрдското население в югоизточна Турция, която реално трябва да бъде наричана Кюрдистан. Няколко кюрдски района, намиращи се под вечерен час, са били опустошени от бомби, танкове и артилерийски огън.

Според информации най-малко 10 000 турски войници и полицаи за специални операции са били изпращани в кюрдските квартали. Фондацията за човешки права на Турция (TIHV) съобщи, че между 16 август 2015 и 8 януари 2016 г., 58 пъти беше въвеждан денонощен полицейски час в най-малко 19 кюрдски райони, в които пребивават приблизително 1 377 000 души според преброяването на населението от 2014 г.

По време на тези ограничения 162 цивилни граждани загубиха живота си. Тридесет и две от тях са деца, 29 са жени и 24 са били на възраст над 60. Военните нападения срещу кюрдски райони са принудили поне 200 000 кюрди да избягат от домовете си, съобщават от Асоциацията на мигрантите за социално сътрудничество и култура (Goc-Der).

Освен отнемането на човешки живот на цивилни граждани, са били бомбардирани безразборно къщи. По тези, които са се опитвали да заведат ранените до болниците, са стреляли турски снайперисти.

Болници и училища се използват като казарми. Държавните сили взеха на прицел особено водоеми и трансформатори, за да унищожат жизненоважните връзки в кюрдската родина. Местните хора се борят с липсата на вода и с глада.

Днес в кюрдските райони Сур в Диарбекир и Джизре в Шърнак продължават полицейският час и военните нападения срещу кюрди. Цели предградия са или засегнати, или разрушени от артилерия.

В много къщи вече няма вода или електричество. А броят на умрелите расте с всеки ден. Турското правителство обаче твърди, че военните операции целят премахване на барикадите и окопите, създадени от кюрдски младежи. Но това не изглежда да е вярно.

Цялото цивилно население - включително деца и възрастни хора - в тези райони попада на прицел и бива убивано от турските сили за сигурност. И дори мъртвите не биват оставяни да почиват в мир. Телата са оставяни да лежат на улиците, да лежат там, където са били убити и да гният, защото на линейките не е позволен достъп до районите с полицейски час.

На 14 януари, например, специални полицейски части простреляха в крака Хюсеин Паксой, на 16 г., в гр. Джизре. Неговият брат Месут Паксой се обадил за линейка веднага щом разбрал какво се е случило, но полицията не позволила на линейките на министерство на здравеопазването да влязат в предградието, където Паксой лежал ранен.

На 16 януари линейка на община Джизре се опита да влезе в предградието, но не можа заради военни операции. Файсал Саръйълдъз, депутат от прокюрдската НДП, трескаво се опитваше да се свърже с турските власти с настояването те да изпратят линейка за детето.

Хаштагът „БързапомощзаХюсеин“ беше широко споделян в социалните медии. Тогава адвокатът Нурай Оздоган подаде жалба в Европейския съд по правата на човека. ЕСПЧ отсъди в полза на временните мерки по отношение на отговорността на турското правителство за правото на живот и правото на физическа неприкосновеност на Паксой. Но нито едно от тези усилия не промени мисленето на турските власти.

Паксой чака линейка четири дена. Най-накрая на 18 януари линейката успя да се добере до предградието – но само за да прибере от улицата тялото на Паксой и да го откара в местната морга. Детето почина от загуба на кръв. Новината за смъртта му дойде точно след като ЕСПЧ огласи решението си.

Неговият брат Месут каза, че тяхната къща в Джизре в голяма степен е унищожена от артилерийски огън и че те трябва да станат бежанци в собствения си град. В. „Озгур Гюндем“ съобщи за друго събитие, при което мъртъв кюрд е бил оставен на улицата. Мехмет Тангут, на 32 г., умствено изостанал кюрдски мъж от Джизре, беше застрелян от специални полицейски части на Турция на 10 януари.

На неготово семейство не беше позволено да приберат тялото му от улицата два дена. Когато най-накрая им позволили, било открито, че лицето му е било наръфано от бездомни кучета, докато той е гниел на улицата в продължения на два дена и две нощи. Неговите уста, нос и уши са били оглозгани и тялото му покрито с кучешки косми и котешка козина.

Такъв е животът на кюрдите под турско управление. Турските власти често казват, че кюрдите са равнопоставени граждани и че те могат да станат каквито искат. Само че истината е, че дори и мъртвите кюрди биват измъчвани, ако те настояват за човешки или национални права, докато са били живи.

Всъщност Турция не гледа като на свои граждани на кюрдите, които гласуват за прокюрдските политически партии или искат политическо равенство. Турските власти също така казват, че районите „югоизточен“ или „източен Анадол в турските граници са равнопоставени, неразделни части на Турция, и че те никога няма да станат Кюрдистан.

Дори споменаването на думата „Кюрдистан“ или използването й в име на сдружение е забранено в Турция.

Така че ако попитате турските власти, те много вероятно ще отрекат съществуването на Кюрдистан в Турция. Но в действителност те знаят, че Кюрдистан го има. И те действат там като окупационна сила – изключително брутална и омразна.

Ако те наистина смятаха Кюрдистан за част от Турция, те нямаше да го разрушават. Реалността е, че Турция безсрамно арестува и убива кюрдски цивилни - за това, че са кюрди, използват свободата на словото и изискват равни национални права.

Следващият път, когато чуете за западни лидери, подкрепящи борбата на турския президент Ердоган срещу "кюрдските терористи" в Турция, не забравяйте Хюсеин Паксой, Мехмет Тангут и всички други мъртви кюрди, оставени от турските въоръжени сили да гният по улиците.

Запомнете тези нечовешки събития, причинени от турското правителство, следващия път когато чуете британският премиер Дейвид Камерън да подкрепя усилията на своя турски колега Ахмет Давутоглу и да се извинява на Турция, защото кюрдите в Лондон протестират срещу варварските действия на Анкара срещу техните събратя.

Коментарът на Узай Булут, турски журналист от Анкара, е публикуван във в. „Джерусалем пост“.