Лозан Панов влиза в играта с лошо. Или може би, защото събра смелост да излезе на терена едва в 90-та минута, се опитва да наваксва с лозунги: “Румен Радев е фалшив герой!” А мафията само това и чака. Добре, че няма кой да го чуе по-далеч от “Оборище” и “Шишман”

Айде по-полека и нека не забравяме, че имаме общ враг - паралелната държава. Няма лошо да се постегнат малко дебейските редици, но нека бъдем реалисти… има само един човек, който може да бъде чут от Докторската градинка до Дъгата маала в Разлог… и това е Румен Радев. Друг обединител срещу мутрите не се забелязва на хоризонта.

Грехота е, че г-н Панов тази сутрин отново похаби ценно прайм тайм телевизионно време в куцо заяждане и нефелни препратки към общото царско минало на проф. Герджиков и Пеевски, откъдето уж била започнала общата им ДПС-арска зависимост. Ма така го замаза с мрънкане, че никой нищо не разбра. Ако иска да свърши някаква работа за тия два месеца, в които ще разполага с национална трибуна, да запретне ръкавите на вталеното костюмче, да бръкне в клоаката, наречна “Съдебна система” и да извади 2 - 3 гнусни случая и хубавичко да ни ги покаже. Може да добави и малко искрено и лично от първо лице, да разкаже как години наред е обект на институционален тормоз. Българинът обича лични истории. Ама не с хленчене и недомлъвки.

Г-н Панов, малко извисете глас. А, да, и един стайлинг съвет…сменете си рамките на очилата. Значи веждите не бива да потъват под рамките. Изглеждате сякаш някой ви е пернал по главата и ви е изпратил на сцената с шут.

Ирина Асьова