Кой е младият лекар, който миналата седмица рискува да бъде уволнен, напускайки работното си място, за да спаси човешки живот?

62-годишен човек изпада в безсъзнание близо до болница "Св. Анна" и 27-годишният д-р Даниел Дончев моментално се притичва на помощ, пише 168 часа.

Според закона обаче лекарите нямат право да напускат работните си места.

- Какво правехте, когато хората дойдоха да сигнализират за припадналия човек?

- В момента, в който дойдоха тези хора, ние с колеги бяхме в спешното отделение. Те помолиха за помощ за човек, изгубил съзнание на спирката на тролей №5. Мястото се намира на около половин километър от болницата.

- Имаше ли вече сигнал към 112 за този случай?

- Да. Вече беше подадена информацията за пострадалия пациент. На мястото обаче все още не беше изпратен екип. Явно им е трябвало повече време, за да пристигне линейка.

- В този момент имахте ли други пациенти, които не можеше да оставите?

- Точно в този ден не бях отговорен за наблюдението или лечението на други болни, за да са оставени без надзор. Много хора ме обвиниха, че съм оставил болните, за да отида и да помогна на човека. В конкретния случай натовареността на сектора не беше толкова голяма, че напускането на работното ми място да възпрепятства някаква друга дейност.

- Какви точно са ангажиментите ви в болницата?

- Към момента съм специализант по анестезиология и интензивно лечение. Давам дежурства в реанимацията и спешното отделение. Общо взето се сблъсквам с едни от най-тежките случаи.

- Какво се случи, когато отидохте на мястото на случката?

- При пристигането си видях, че човекът, който беше припаднал, е в съзнание. Имаше десетки очевидци, включително и полиция. Веднага му оказах медицинска помощ. Първоначално направих оценка на здрвословното състояние на пациента, най-вече за да установя дали има заплаха за неговото здраве или живот. След това свидетели на инцидента го транспортираха до "Св. Анна", където го стабилизираха и изпратиха за домашно лечение.

- През 2017 г. мъж беше блъснат от кола до "Пирогов", но медиците не излязоха, а пострадалият трябваше да чака линейка. Според законова разпроредба лекарите в болниците не трябва да напускат работните си места. Вие защо го направихте?

- Това наистина е така, нямаме право. Но има заповед в "Св. Анна", според която ние можем да сформираме екип, да излизаме и да оказваме медицинска помощ за случаи от подобен характер в непосредствена близост до болницата.

Но винаги когато се случават такива неща, пред човек стои моралната дилема дали да направи това, което смята за правилно, или да се придържа към установените правила.

От една страна, наистина си имаме работно място, което не може така да се напуска. От друга страна, имаме законова разпоредба, но в един момент човек трябва да прецени как трябва да постъпи. В крайна сметка призванието на лекаря е да спасява човешки животи.

Ако някой се постави на наше място, ще види, че моралната гледна точка и законовата са две различни неща.

Затова в този конретен случай моето решение беше да отида на мястото и да помогна на човека.

- Имало ли е подобни случаи като този и друг път?

- Да. Мога да кажа, че това не е първият случай, при който лекари от "Св. Анна" се налага да оказват медицинска помощ на хора близо до болницата. Случвало се е да припадат буквално в двора, както през деня, така и през нощта. Подавали са ни сигнали, също и за близки градинки, в които хора просто са се претъркулнали. В много от тези случаи сме оказвали съдействие.

- Кога решихте, че лекарската професия е вашето призвание?

- Моите родители са лекари. Без те да настояват, аз избрах тази работа, защото те възпитаха у мен усещането и идеала, че медициската професия е нещо достойно. Струва си да си посветиш живота на това да бъдеш доктор.

- А мислили ли сте за други варианти?

- В по-ранни години имах и други интереси, но може би става така, че професията на човек сама избира него.

- В България лекарите са доста недооценени. Защо?

- Аз пък бих ви попитал - художниците в България, някой оценява ли ги? А журналистите? Ние живеем в такова общество. Хората трябва да разберат, че човекът, който прави хляб в хлебарницата, или този, който чисти улиците, е достоен за уважение. Докато не го осъзнаем, ние никога няма да имаме респект към другите или към самите себе си.

- Каква цена плаща един лекар, за това, че се е отдал на тази професия?

- Това е голям въпрос. Не само лекарите, сестрите, но и въобще целият медицински персонал дава изключително много от себе си, за да практикува това.

Дава от физическото и психическото си здраве, от времето със семейството си. Дава от всяко едно нещо, свързано със спокойствие, със съхранение на здравето. Просто се лишава от тези неща, когато реши да бъде лекар.

Всъщност всеки, който не работи тази професия, не може да си представи колко е страшна. Тя поставя на изпитание всеки един ден и всеки един миг. Чисто от гледна точка на психическото и емоционалното състояние на човека.

- Виждам, че вие сте напълно отдаден на работата си. Остава ли ви време за хобита?

- Въпреки всичко човек трябва да отделя от времето си и за приятни моменти, но цената е много висока. Аз смятам, че 90% от живота на хората трябва да се отъждествява с работа, колкото и страшно да звучи. А и при нас лекарите е точно така.