В Германия има работа. Има жилища. Училищата са по-добри. Всичко е по-добро, казва 20-годишният младеж от Пловдив

"В Германия има работа. Има жилища. Училищата са по-добри. Всичко е по-добро", казва 20-годишният Юджел от пловдивския квартал "Столипиново". Той мечтае да се устрои в Германия и дъщеря му някой ден да стане там счетоводителка.

"Ако тук имаше две-три големи фирми, каквито има в Германия и които плащат добре, никой нямаше да заминава. Надявам се да намеря там работа. Говори се, че има. Много съм мотивиран и искам да успея", разказва пред френско-германската телевизия АРТЕ Юджел Маринов от Столипиново, пише Дойче Веле.

В България той е загубил надежда - не вярва, че ще може да издържа семейството си, без да напусне родината си.

20-годишният мъж е завършил училище преди четири години. Оттогава си търси постоянна работа. Той е женен и има бебе, но все още живее с майка си и баба си в двустайна къщичка с площ от 40 кв.м. Съпругата му го посещава заедно с бебето всеки ден.

"В България работа за мен няма"

Пред АРТЕ Юджел споделя, че от една страна се чувства добре в България - със семейството си е и говори езика. Но от друга, намирането на работа е много трудно. "Работа за нас просто няма. Работим по 1 ден в седмицата. После цял месец нищо", казва младият мъж от Столипиново. Ако Юджел изобщо намери работа там, то тя е за кратко - той изхвърля строителни отпадъци, помага при монтажни дейности, извършва и други подобни услуги, за които не се изисква квалификация.

В 30-минутния филм, озаглавен "Евтина работна ръка от България", журналистите от АРТЕ разказват, че в квартал Столипиново в Пловдив живеят около 40 000 души - в панелки от социализма или в малки къщички, някои от които са скалъпени като бараки. 85 процента от жителите на квартала се определят като български турци, останалите 15 процента казват, че са роми. Инфраструктурата е лоша. Там сметоизвозването просто не функционира, посочва АРТЕ. Надеждна статистика за безработицата няма, но се смята, че тя е 95 процента.

Пред журналстите Юджел, който също казва, че е български турчин, споделя: "Миналия месец работих 2-3 седмици и получих между 200 и 250 лева на седмица, което е твърде малко." Младият мъж обяснява пред германските журналисти, че в България просто няма как да изкара парите, нужни за издръжката на семейството му. "Пакет памперси струват между 20 и 30 лева - толкова печеля за 1 ден." И то ако въобще има работа.

Юджел, съпругата му Мелиса и дъщеря им в Столипиново Снимка: Kobalt / ZDF

Пред АРТЕ Юджел и двама негови приятели разказват, че така и не са получили добро образование - по различни причини. Единият споделя, че е ходил на училище до 12 клас, но признава, че не е бил добър ученик и че дори не говори български. Затова днес няма нито работа, нито пари. Двамата приятели на Юджел вече са работили в Германия, но се върнали разочаровани. Разказват, че някои шефове там им плащали, други - не. Въпреки това Юджел не се отказва от плановете си - той е твърдо решен да опита късмета си в Германия.

Една малка България в Рурска област

Много трудови мигранти от Столипиново пристигат в Рурска област. Днес там живеят около 40 000 българи - колкото в никой друг германски регион, обяснява АРТЕ. Журналистите от френско-гермнската телевзия ни срещат във филма си и с Ферад Йорданов, който също е от Столипиново и вече от близо година живее със семейството си в Рурска област - в Гелзенкирхен. Всеки ден пътува със съпругата си Наска по един час до Мюнстер, където двамата работят като хигиенисти в университета. Назначени са при подизпълнител. Работят по пет часа дневно и получават минимална заплата. Казват, че работа за българите се намира, но постоянно се стига до проблеми с работодателите - в техния случай фирма подизпълнител, която работи за "голямата". Договорите им са безсрочни, но имат шестмесечен изпитателен срок. Това е обичайно за бранша, но Ферад смята, че така се избягват назначенията на постоянно работно място. Досега е работил на пет различни места и на нито едно от тях не е оставал по-дълго от изпитателния срок.

Ферад Йорданов вече е преживял първи разочарования в Германия Снимка: Kobalt / ZDF

"Избягахме от България, защото там е зле. Но и тук е зле."

"Наистина е трудно да си намериш редовна работа - такава, при която да не те измамят", казва Ферад. При последната му работа на летището не му изплатили всички заработени от него часове, нито пък му дали полагащите му се надбавки за нощните дежурства. И там работил заедно със съпругата си. И на нея не ѝ платили нощните надбавки. Така двамата загубили 500 евро и заради това не могли да си платят наема.

АРТЕ посочва, че в България Наска работила като чистачка в болница, а Ферад бил таксиметров шофьор. Заедно печелили месечно по 700 евро, но това не стигало. Двамата са дошли в Германия, за да сбъднат мечтите на сина си, най-вече за да съберат пари за предстоящата му сватба. "В Германия съм, за да помогна на сина ми. Други мечти нямам", споделя Наска. Но за да останат в Германия, двамата трябва да докажат пред Службата за чужденците, че печелят достатъчно, което напоследък не е така - особено след като загубили и полагащите им се 500 евро от работата на летището. "За тях може и да са малко, пари, но за нас са мого. Това е една седмица работа или повече", оплаква се Ферад. Все по-често Службата за чужденците разпраща писма до мигрантите от ЕС с изискването да докажат, че печелят достатъчно. Целта - службите искат да се уверят, че хора като Ферад не идват в Германия само заради социалните помощи.

Заради изискванията на Службата за чужденците Ферад си е хванал адвокатка. В кантората мъжът от Столипиново посочва, че печели 800 евро на месец, а наемът му е 380 евро. "Няма конкретни правила точно колко трябва да печели мигрантът. Нито пък съм чула да ги връщат обратно в родината им", казва юристката пред АРТЕ. "Избягяхме от България, защото там положението е зле. Но и тук е зле. Тук човек идва с мечти, с план, с желанието да работи. Надявям се, че няма да ме върнат", казва Ферад огорчен.

"Много българи не познават правата си"

АРТЕ посочва, че Ферад е един от основателите на дружеството "Столипиново в Европа" в Дуисбург, чиято цел е да подпомогне имигрантите да отстояват правата си. Представителите на дружеството тази година са участвали и в първомайската демонстрация - в защита на правата на работниците, посочват АРТЕ. "Много от нашите сънародници не познават правата си. Страхуват се. И мълчат", казват от дружеството.

АРТЕ припомня за смъртта на 22-годишния Рефат Сюлейман от Столипиново, който е работил през посредническа фирма като чистач във фабрика на ThyssenKrupp и бе открит мъртъв на работното си място през октомври 2022. Този случай предизвика мащабни протести сред българските мигранти - първите по рода си, посочва АРТЕ. Месеци наред те протестираха срещу отношението към тях на трудовия пазар. Разочаровани са и от отношението към близките на жертвата. Майката на Рефат дори още не знае как точно е починал синът ѝ.

Мигрантите от Столипиново на първомайска демонстрация Снимка: Kobalt / ZDF

И Юджел е чул за смъртта на работника. Но това не променя плановете му да опита късмета си в Германия. Той вече има планове. "Ще се срещна с приятели в Дортмунд, ще пия кафе с тях и ще ги питам дали имат работа за мен. Поне 2-3 години ще стоя там. Ще започна може би като чистач или в някоя дюнерджийница. Аз съм тотално мотивиран. Ще успея."

Екипът на АРТЕ, който е съпровождал Юджел в продължение на половин година разказва, че междувременно младият мъж е пристигнал в Рурска област. Пътувал е с автобус, което струва между 80 и 150 евро и трае 33 часа.

В последните месеци натискът спрямо него е нараснал. Той и съпругата му Мелиса просто не можели да си позволят собствено жилище в Столипиново. Тя също няма нито образование, нито квалификация, но е убедена, че в Германия всичко става по-лесно. "Искам там да изградим нещо. Там можем да имаме жилище. Там всичко е по-добре организирано, най-вече - държавата. Училищата са по-добри. Всичко е по-добро." Двамата са сигурни, че животът им в Германия ще е по-хубав, искат дъщеря им да научи немски, да ходи там на училище и един ден да стане счетоводителка, за да печели добри пари.

"Аз съм много доволен. Аз успях."

От филма става ясно, че 20-годишният Юджел е имал късмет. Както разказва АРТЕ, в Германия той бързо успял да намери жилище - в Гелзенкирхен. Вече има и работа на един строителен обект - в отдалечения на 2,5 часа Касел. "Стартът ми в Германия просто не можеше да е по-добър", казва той доволен.

А как намерил работата си? Приятел го представил на шефа на обекта и той дректно го назначил. Договорът е за непълно работно време, срещу минимално заплащане, но Юджел не се оплаква. Казва, че който иска работа в Германия, намира. Парите за жилището, в което той иска в най-скоро време да доведе съпругата си и дъщеря си, взел назаем от майка си. "Тук всичко е ново, чудесно е, точно за такова жилище съм си мечтал винаги".

Юджел разказва пред журналистите от АРТЕ, че не смята да се задържа на първото си работно място повече от 3-4 месеца. Иска да работи за "Хермес". Подчертава още веднъж колко е доволен и казва, че може само да препоръча на младите хора като него да дойдат в Германия. "Животът в Германия е хубав. Аз успях. Искам да живея тук."