"Това няма нищо общо с мерките, защото пристигнаха румънци и българи и те са донесли вируса. Това ще се случва и на други места. Така че проблемът не е облекчаването на мерките, а начинът, по който се настаняват работниците и условията им на труд."

Думите са на Армин Лашет. Доскоро в България малцина знаеха името му, предава БНР. Това е министър-председателят на западногерманската провинция Северен Рейн Вестфалия, където се намира най-голямото огнище на коронавирусна инфекция в Германия - кланицата „Тьонис“ в Гютерсло.

Там работят хиляди българи и румънци. Близо 1900 служители на най-големия месопреработвател в Германия се оказаха с положителна проба за Covid-19. За 640 хиляди жители на района бяха върнати ограничителните мерки от преди два месеца.

А избухването на заразата разкри скандалните условия, при които работят и живеят българи, румънци, поляци и дори украинци.

За изкушените от германската политика особено интересно е това, което предстои. Защото скандалът „Тьонис“ има пряко отношение към вътрешнопартийните борби в управляващия Християндемократически съюз на канцлера Ангела Меркел. Смятаният за неин приближен Лашет е един от тримата кандидати за лидерския пост в партията, който се смята за трамплин към канцлерския пост. Но думите на Армин Лашет, определени от българския външен министър като „недопустими“, може да се окажат препъникамъкът, който ще го лиши от кариерен ръст.

Клеменс Тьонис, собственикът на скандалната кланица, е най-големият производител на месо в Европа. Оборотът на компанията му за миналата година е над 7 милиарда евро.

Тьонис е един от големите дарители на Християндемократическия съюз на Армин Лашет. По данни на НПО „ЛобиКонтрол“ в годините от 2002 до 2017 Тьонис е дарил на ХДС между 12 хиляди и близо 33 хиляди евро в годината на парламентарните избори преди три години. Клеменс Тьонис е влиятелен бизнесмен, списание „Форбс“ оценява богатството му на един милиард и половина евро. Добрите политически контакти му помогнаха да привлече гигантски руски спонсор за футболния клуб „Шалке“, където Тьонис е председател на надзорния съвет. Пословично е и силното „мъжко“ приятелство с руския президент Владимир Путин.

През 2014 г. Федералната картелна служба го обвинява в тайно споразумение за цени с други производители. А миналата година го застигна и расистки скандал. Клеменс Тьонис препоръчал всяка година в Африка да се строят по 20 електроцентрали с аргумента: „Така хем ще печелим пари, хем като осветим колибите на африканците, те ще престанат да правят деца, когато навън стане тъмно.“

Колкото повече информации излизат около огнището с коронавирус, толкова по-грозна става общата картина. Скандалът прерасна от коронавирусната инфекция в скандал за условията на труд и схемите на работодателя за наемане на работна ръка. Схемата е проста и доходоносна - „Тьонис“ сключва договор с подизпълнител за осигуряването на работна ръка, а подизпълнителят набира работници, плаща минимални заплати и осигурява настаняване. Както става ясно - мизерно.

„Става въпрос за организирана престъпност. Печалбата е за предприятието и за цяла плеяда подизпълнители, за онези, които отдават под наем порутени квартири. 250 евро е обичайният наем за матрак. Не за стая, а за матрак, който често се дели от няколко души“, твърди пастор Петер Косен, който от години е в контакт с работниците в кланицата в опит да им помогне.

Преди да се скрие от медиите, собственикът Клеменс Тьонис обеща:

„Така повече няма да работим. Казвам това не само от името на фирмата Тьонис, а и от лично мое име. Ще променим този бранш!“

Същото иска и губещият доверие министър-председател Армин Лашет, макар германското правителство вече да забрани подизпълнителските договори от следващата година:

„Знаем, че не само Тьонис работи с подизпълнители. Затова започваме разговори с работодателските организации, за да разберем, кои компании работят с подизпълнители и кои от тях отдават под наем квартири на работниците“.

„Не можеш да бориш мафията с участието на мафията. Г-н Тьонис не е единствен. Трябва добре да различаваме кой е престъпникът и кой е жертвата. Жертва са робите. А търговците на роби са престъпниците“, категоричен е пастор Петер Косен. И обвинява не само индустриалното месопроизводство, но и потребителите:

„Евтините наденички върху скъпото барбекю са с много висока добавена стойност“.

Евтините наденички, за които говори пасторът, струват 3 евро в пакет от шест броя, а 600 гр. мариновани пържоли за скъпото барбекю - 4 евро.

Срещу сравнението с робството скочи работодателската организация в хранително-вкусовата промишленост.

„Това сравнение с робството наистина е прекалено. Наистина, само си представете - в миналото робите са били отвличани, пребивани и докарвани насила в Европа.

А сега поляците, румънците и българите идват доброволно, за да вършат определена работа. Това е Европейски съюз! Честно казано, омръзна ми да ме наричат робовладелец!“, изригна Кристиян фон Бьотихер от сдружението на германската хранително-вкусова индустрия.

Между 3,5 и 4 милиона граждани на ЕС работят в Германия. Много голяма част от българите са заети в селското стопанство като сезонни работници, в строителството и в месопреработвателните предприятия. Като пробив след над 20-годишна борба синдикатите определят възможността да имат достъп до тези работници и да ги консултират на родния им език. Това разказва в специално интервю за „Събота 150“ Матиас Брюмер, председател на профсъюза в хранително-вкусовата промишленост в провинция Северен Рейн Вестфалия.

Случаят „Тьонис“ извади на повърхността печалбарската схема на големите компании чрез сключването на подизпълнителски договори за наемане на работна ръка.

„Основното предимство е, че тези компании на практика нямат служители. Те подържат само минимална администрация. Т.е. за работниците не плащат нито заплати, нито осигуровки. Така прехвърлят цялата отговорност на съмнителни подизпълнители“, казва Брюмер.

Какви са тези подизпълнителски фирми?

Тези фирми обикновено имат някакъв корен в Германия, в дъното им са най-дълбоките и потайни обществени слоеве, като например рокерски банди и наркодилъри.

Какво ще се промени, ако отпаднат посредниците?

Тогава всички работници ще са служители на кланицата. Работодателят ще е длъжен да им осигури добро заплащане и настаняване. Това обаче ще доведе до повишаване на цената на месото с около 9 евроцента на килограм. Би трябвало в Германия и Европа да сме готови да плащаме по 9 евроцента повече, за да има по-добри условия на труд.

Гиганти като „Тьонис“ имат свръхпроизводство. Изнасят ли месо за Източна Европа?

Германия си позволява перверзния лукс да внася работници от Източна Европа за месарската си индустрия, да ги експлоатира за възможно най-ниска заплата и при скандални условия на труд. Който не издържи, го връщат в родината му.

А когато се върне в България или Румъния, в супермаркета си купува същото онова евтино месо от Германия, което сам е транжирал. Това е пътят на печалбата. Знаем, че много големи германски месопроизводители владеят източноевропейския пазар

Работниците идват доброволно в Германия. Защо са изненадани от реалността?

В източноевропейските страни германските месопреработватели излъчват напудрени рекламни филмчета. Знаем със сигурност за румънска телевизия, която излъчва такива клипове и филмчета. Хората вярват на кадрите, които им обещават да потекат реки от „мед и масло“. А германската индустрия просто използва дълбоката бедност в тези страни, за да си осигури работна ръка и съответно големи печалби. На германския работодател източноевропейците са му напълно безразлични. Важна му е само печалбата.

Безразличието се вижда в отношението на работодателя към тях. Имали сме случаи, когато докарват работниците от Румъния с автобус и още с пристигането ги вкарват на поточната линия в кланицата.

Преди време разобличихме някои производители и се опитваме да променим системата, включително и чрез правителството. Част от схемата е, че подизпълнителите, с които кланиците сключват договор за осигуряване на работна ръка, основават собствени фирми за недвижими имоти, които отдават на работниците. Или по-точно - отдават им легло под наем. Не апартамент, не стая, а легло. Под наем се отдава включително работното облекло, а понякога дори и инструментите, с които работят в цеха. Този наем се плаща на ръка, т.е. на черно.

Най-драстична е експлоатацията чрез работното време - отчитат се осем часа работен ден, а работниците са на поточната линия най-малко 12 часа.

Защо работниците не се солидаризират срещу тези нечовешки условия?

От страх. Страх от няколко неща. Първо има разпространен слух, че още преди пристигането в Германия на работниците са им удържани суми за пътуването и наема. Освен това предполагаме, че на място, т.е. в България или Румъния, се плаща комисионна за всеки работник, който е уговорен да подпише договор.

Първите гастарбайтери в Германия бяха турци, по-късно - италианци, португалци, а след разширяването на ЕС на изток - поляци и словаци. Сега вече в Германия работят и румънци и българи. Има ли йерархия сред тях?

Има вече украинци, които са наети от полски подизпълнители на германски кланици. Виждате, че се прави всичко възможно, за да се докара евтина работна ръка. Издирват се особено бедни райони, където хората са толкова отчаяни, че се съгласяват да работят в Германия при такива условия.

Бил съм в Румъния и съм потресен от беднотията, която видях там. Как е възможно това в Европа на 21-ви век? Така че разбирам тези хора, които искат да се измъкнат.

Причината е, че не намират работа в родината си.

Защо месото трябва да се превръща в експортна стока? Не разбирам. Защо България не произвежда месото, от което има нужда, в България? Европейският съюз също има вина за това.

Знаете ли, много е важно да се обясни това, за което говорим, на българите в България. За да знаят, какво ги очаква, когато дойдат тук. Имало е хора, които дори нямаха легло, на което да спят, и нощуваха в гората край кланицата. Това се случва в сърцето на Европа в 21-ви век.

Клеменс Тьонис, собственикът на скандалната кланица, обеща реформа в целия бранш. Правителството вече забрани подизпълнителските договори от януари 2021 година.

От край време Клеменс Тьонис е щедър в обещанията си. Само преди няколко дни същият Клеменс Тьонис твърдеше, че ако се забранят договорите с подизпълнители, ще настъпи краят на западната цивилизация, защото няма да може повече да се произвежда месо. Тези дни изведнъж обеща, че ще назначи работниците във фирмата си. Така че на него не може да се вярва.

Повече от 20 години се опитваме да водим разумен диалог с месопреработвателите, за да сложим край на тази експлоатация. Резултатът е нулев. И честно казано, нямам им вяра. Затова смятам, че проблемът трябва да се реши на правителствено ниво. Трябват ни нови закони, които да прекратят тази порочна практика на експлоатация.

Тази практика разпространена ли е и в други браншове?

В строителството също е така, но не в такива размери. Тук говорим за модерно робство. Не мога да говоря за други браншове, защото работя в хранително-вкусовата промишленост. Но е известен фактът, че близо 90 процента от работещите в строителството не са служители на фирмата, за която на практика работят.

Защо кланиците се оказаха огнище за вирусната инфекция? От техническите експертизи става ясно, че климатичната инсталация благоприятства разпространението на заразата.

Първо, заради пълната липса на разстояние между работниците на поточната линия. Когато са строени кланиците, никой не е мислил за вирусна епидемия. Напротив, целта е бързата обработка на месото от много хора едновременно.

Източноевропейските работници обикновено са настанени в общи квартири с много други колеги. За кланицата „Тьонис“ работят около 7000 души, които са настанени в общо 1300 апартамента. Т.е. по около шест души в неголям апартамент от 50-60 квадрата.

Освен това знаем, че работниците имат осигурен транспорт от жилището до кланицата. Пътуват с бусчета, където никой не спазва дистанция. Към това се добавят анализите на вирусолозите, които твърдят, че ниските температури и влагата благоприятстват разпространението на вируса. Опасявам се обаче, че се търси технически проблем, който да е виновен за заразата, така че индустриалците да отклонят вниманието от себе си.