Принципно следването в Германия е безплатно – с малки изключения. Но студентите трябва да разполагат със средства, например за наем, храна, здравна осигуровка и т.н.

Ето колко може да излезе следването в Германия, разкрива Дойче Веле. 

Университетската диплома в Германия има и своите финансови измерения. В притурката си за абитуриенти седмичникът „Ди Цайт" отговаря на най-важните въпроси по темата. Ето обобщението:

Колко струва едно висше образование в Германия?

В зависимост от продължителността и от специалността, следването в Германия може да струва до 75 000 евро. Вярно е, че за разлика от държави като САЩ и Великобритания, в Германия следването по принцип е безплатно (с някои малки изключения), но на всеки студент все пак му трябват пари. При записването студентът плаща семестриална такса от средно 300 евро, с която се финансира и безплатната му карта за пътуване с обществен транспорт. Някои ВУЗ-ове взимат и административни такси от около 50 евро на семестър. Към това се добавят всекидневните разноски.

Един редовен студент, който живее на квартира, харчи средно по 819 евро месечно. В тази сума влизат наемът, храната, облеклото, разходите за телефон, интернет, учебни пособия, здравна осигуровка, радио- и тв-такса, както и тези за свободното време.

Изплаща ли се следването по-късно?

Под черта – да. Учени от Института за приложни икономически изследвания в Тюбинген са изчислили, че след 30-годишната си възраст висшистите печелят по-добре от останалите. Сред младежите под 30 години обаче повече пари изкарват хората с професионално образование. При навършване на 65-годишна възраст всеки висшист усреднено е изкарал с труда си около 1,45 милиона евро – с една трета повече от хората, които имат само професионално образование. Разбира се, това са само статистически стойности – има редица конкретни случаи, в които положението изглежда другояче.

На какви финансови помощи могат да разчитат студентите в Германия?

В миналото студентите получаваха право на държавна стипендия само в резултат от добри успехи, показани до момента в следването им.  Сега вече за стипендия могат да кандидатстват дори бъдещи студенти, като отпускането на стипендия не зависи само от успеха им. Ако я получат, след два или три семестъра специален съвет решава дали ще я запазят. Държавата насърчава финансово студенти, чиито родители не могат изцяло да плащат издръжката им. Юридическата рамка за това задава Федералният закон за насърчаване на образованието, който хората в Германия знаят със съкращението Bafög – то се използва като синоним на държавна стипендия. Студенти под 25-годишна възраст, които не живеят в домакинството на родителите си, могат да получават Bafög в размер до 752 евро месечно. Тази сума нараства с увеличаващата се възраст на студента, като за хората над 30 години вече достига 941 евро месечно. Точният размер на стипендията зависи от доходите на родителите и парите, които студентът изкарва, работейки по време на следването си.

Но стипендии отпускат и редица други спонсори, които често пъти се интересуват не от успеха, а от обществения ангажимент на студентите. Съществуват дори стипендии за деца, чиито родители упражняват определени професии – например железничари. Статистиката показва, че фирмите, църквите, партиите и синдикатите отпускат студентски стипендии, които средно възлизат на 420 евро месечно. Интересуващите се могат да проверят възможностите за получаване на стипендия на следния уебадрес: www.stipendienlotse.de

Какви са възможностите за работа на един студент?

Три четвърти от всички студенти в Германия работят успоредно със следването си, за да си докарват някакъв допълнителен доход. Най-често те си намират работа като сервитьори, детегледачи или частни учители. Но за всеки студент съществува по-добър вариант от това да работи като касиер в супермаркета или на конвейера на „Фолксваген", пише „Ди Цайт". Изданието припомня, че студентите извличат най-голяма полза, когато работят нещо, свързано със следването им, защото не само печелят пари, но и трупат опит. Освен това законът ограничава възможностите за работа, за да не пострада учебният процес. Така студентите под 26-годишна възраст имат право да работят максимум 20 часа седмично и не бива да изкарват повече от 455 евро на месец. Ако печелят повече, те са длъжни да сключат собствена здравна осигуровка, вместо изгодния дотогавашен вариант, при който ползват здравната осигуровка на родителите си. Ако студентът печели повече от 5400 евро годишно преди данъци, и заедно с това получава държавна стипендия, тази стипендия се съкращава.