Единен орган в държавата ще решава кои нови лекарства да се появят на българския пазар и как да се реимбурсират, т.е. кои от тях ще поема здравната каса и за кои пациентът ще трябва да си плаща сам.

Той ще пише и специални фармакотерапевтични ръководства, с които лекарите ще са задължени да се съобразяват, когато прилагат дадено лечение.

Това предвиждат промените за 2019 г., които надзорният съвет на НЗОК прие в понеделник, пише 24 часа. Те са включени в проектозакона за бюджета на касата за догодина.

С тези промени се създава и мегаорган, който да определя медицинските стандарти и правилата за работа и да контролира дейността на болниците и лекарите.

Националният съвет по цени и реимбурсиране ще обедини в структурата си Комисията по оценка на здравните технологии. Тя се произнася по ефективността и ползата от новите лекарства, които кандидатстват за заплащане с публични средства. Прави и оценка какъв ще е разходът на касата или болниците за съответния медикамент.

Освен че ще изземе тази функция, новият съвет получава и задачата да изготви ръководства за всяко едно заболяване, които да включват определена терапия и нужните за това лекарства. Определянето на медикаментите ще бъде по критерий “най - разходоефективно”, т.е. по-евтино.

Лекарите ще са длъжни да прилагат заложената в ръководствата терапия. Ако изпишат различно лекарство по своя преценка или настояване на болния, пациентът ще трябва сам да заплати за него. Няма вариант да доплати разликата над цената на посоченото “най-разходоефективно”. Този термин обаче не означава непременно най-евтино, настоя зам. здравният министър и шеф на надзора на касата Жени Начева.

“Разходоефективността е принцип на наблюдение, не е задължителен на заплащане. С конкретна наредба, с участие на фармацевтичните компании ще дефинираме за кои медикаменти може да се приложи този принцип. При всички положения това няма да е обвързано с най-ниския разход”, каза тя. Освен това невинаги по-евтиното означава, че е по-лошо или некачествено, казват експерти.

Проблемът в това изискване е, че решението какво лекарство да приема даден пациент няма да е в ръцете на лекарите, които би следвало да преценят това според индивидуалното му състояние, а ще се следват общи правила и изисквания.

Другата голяма промяна гласи, че болници вече ще се разкриват само след решение на Народното събрание. За целта ще се вземат предвид потребностите на населението от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта.

Всеки кандидат да отвори болница трябва да предоставя на здравния министър информация за вида и структурата на лечебното заведение, предвидения брой легла, финансови източници и 3-годишен план за развитие.

Ще се иска и информация за произхода на парите, които ще се използват за строежа на болницата.

Дългоочакваното електронно здравеопазване също е залегнало като част от промените в документа, разписани в преходните разпоредби.

“Информацията ще се използва за анализ на здравното състояние на населението, за оптимизиране на дейностите, структурите и организацията в сферата на здравеопазването, както и за утвърждаването на програми за подобряване на здравния статус на населението”, се казва в мотивите към проекта.

Болниците ще бъдат задължени да издават касова бележка или друг финансов документ, в който да са описани всяка една от направените процедури и нейната стойност, така че да е ясно за какво е заплатил пациентът. Сега обикновено се издава документ само с крайна сума, без да се знае за какво е тя.

Жени Начева: Ще спрем бавенето, щом фондът за деца мине към касата

“Сливането на фонда за деца в здравната каса ще улесни административната тежест при взимане на решения, тъй като в момента пациенти и родители на деца са подавали документи и в здравното министерство, и в касата. Сега компетентната институция ще бъде само НЗОК.” Това обясни зам. здравният министър и председател на надзора на касата Жени Начева по повод сливането на фонда за деца и Комисията за лечение в чужбина в здравната каса.

Според здравния министър Кирил Ананиев и заместничката му Жени Начева тепърва ще се обсъжда дали общественият съвет на фонда за деца да бъде премахнат.

Основен въпрос в преструктурирането е дали общественият съвет на фонда ще се запази, или не. По думите на Начева и на министър Кирил Ананиев това тепърва ще се обсъжда. Шефът на касата д-р Дечо Дечев обаче е категоричен, че съветът ще бъде закрит, което повдига въпроса как ще се работи занапред.

“Ще има прозрачност и яснота за пациентите на кого какви разрешения се дават. Няма да се запази досегашният подход за административни забавяния и неяснота. Ще има точно определени срокове за подаване на документи и взимане на решения”, категорична е Начева.