Лекарите в интензивното отделение на УМБАЛ - Русе направиха и невъзможното да остана жива!
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 9
Ива се завърна в къщи след сърдечна операция в болница "Токуда" в София.
Младата жена събра сили да разкаже през какво е минала и да благодари за подкрепата на близки, приятели и всички дарители, които не спират да ѝ помагат.
Въпреки "неописуемите" болки Ива е нарисувала картина, която можете да видите в галерията ни.
Ето какво сподели самата тя в социалната мрежа:
"Здравейте, приятели! Както всички знаете, на 19-ти ноември претърпях своята мечтана операция на гръбначният стълб, бяха ми поставени импланти в гръбначната колона, изправена ми бе колоната на 90% и ми бяха присъдени стволови клетки с цел подобряване здравословното ми състояние, възвръщане на чувствителността ми в долните крайници и след усърдна рехабилитация шанс за прохождане. Операцията в Кипър беше успешна, прибрах се в България на 3-ти декември и се чувствах повече от чудесно!
На 7-ми декември обаче се случи нещо страшно. Вдигнах висока температура, майка ми повика спешна помощ, дойдоха, закараха ме в най близката болница - УМБАЛ Русе. От спешно отделение ме пренасочиха към отделение по неврохирургия, но за нещастие там не успяха да открият проблема ми.
След втора криза, направена ми беше кардиограма, нищо странно не се виждаше на кардиограмата и се предприеха спешно нови изследвания- ден преди да бъда изписана (6-ти ден в неврохирургия) бяха ми направени ЯМР скенер и рентген. Установи се че събирам течност около белите дробове. Бях преместена в интензивно отделение, в което се положиха много грижи за мен и ми бе обърнато огромно внимание от лекарите в интензивното. Благодаря на всички доктори, които взеха моят случай като техен личен и че направиха всичко възможно да ме задържат жива. Да, бях на косъм от смъртта...но днес съм все още жива, стоейки тук и пишейки този пост.
Накратко, няма да изпадам в много подробности, след две седмици престой в отделенията на русенската болница, бях преместена по чудо в Аджибадем- Токуда- София. Наистина чудо, защото в никоя голяма болница не желаеха да ме приемат, но докторите от интензивно отделение в Русе направиха ѝ невъзможното аз да бъда преместена и лекувана от специалисти. В Токуда постъпих в гръдна хирургия, влизайки в операционната, обаче се оказва, че не съм за гръден хирург, а за кардио хирург. Докторите реагират светкавично и викат специалист по кардиохирургия и операцията се осъществява, без да бъде отлагана. Проблемът бе открит буквално в операционната в Токуда- протрита аорта. Единият винт на имплантите ми е по дълъг и при всяко мое движение аортата ми се е търкала в него и се е протрила. От там съм събирала кръв около дробовете си. Общото количество кръв, която изгубих в Русе и София е 3340 милилитра. В този ред на мисли искам да благодаря на своите кръводарители .... Мария Шелудко, Христина Георгиева, Розалина Йорданова благодаря, че ми подариха нов живот, чрез своята скъпоценна кръв!
Ангели на доброто!!! Обичам ви!
От там нататък, операцията в Токуда също беше успешна, между винта и аортата ми в момента има поставено платно, което не позволява аортата да се трие вече във винта. Искам да благодаря и на всички медицински лица в Токуда, че се погрижиха за мен и спасиха живота ми, както и на всички в интензивно отделение Токуда, че ме обгрижваха с внимание и ми помагаха за всичко. Благодаря и на всички мои дарители, че бяха до мен отново в този тежък за мен момент, благодаря на скъпите ми администратори, Петър Вангелов, Марина Николова, Мария Цонева и Герито, че ви осведомяваха и държаха постоянно връзка с моята мама и я окуражаваха да не се отчайва, благодаря на всички ви, че насочвайте енергията си към мен и се молите за мен, наистина в моментите в които бях в съзнание се страхувах много и бях изплашена за живота си, но с вас отново успях да се измъкна от грозните ръце на смъртта! Обичам ви и съм ви признателна за всичко, което правите за мен!
Днес вече съм вкъщи, стабилизирана. Болките ми са неописуеми, но и с това ще се справя! Денят ми е еднообразен, цял ден в леглото, опитвам се да стоя в количката, но бързо се изтощавам заради болките. Когато говоря също бързо се изморявам, все още се чувствам твърде крехка и слаба, но вярвам, че съвсем скоро ще си бъда старата Ива, енергичната и заредена с много идеи. Днес съм творчески настроена и нарисувах това, отдавна не бях рисувала, не е идеално, но...
Лекарите препоръчват да си почивам и да не се натоварвам физически. Операцията беше тежка и мястото на което съм "резната" е доста гадно и боли от всяко едно мое движение. Препоръчват и да не влизам в басейн в близките 6 месеца и дефакто за сега ще почакам със рехабилитацията. Ще започна скоро рехабилитация вкъщи без физическо натоварване. Също така трябва да избягвам и силните емоции.
До скоро, приятели, обичам ви! Пожелавам ви светли празници и много здраве! Бъдете благословени и закриляни!"
Предизвикателства забавят реставрацията на Доходното здание
Русе изпада от трето на осмо място в класацията по...
Крадци заплашиха пенсионер, че ще му отрежат пръстите, ако...
Единственият медицински хеликоптер у нас не може да стигне...
НАПАРАПЕТВАНЕ