Леден къс с размерите на Рим се срути в океана на Антарктида
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Леденият шелф Конгер в Източна Антарктида е напълно изчезнал само за два дни
Огромен къс антарктически лед, който би могъл да покрие площ с размерите на Ню Йорк или Рим, се срути в океана.
Учените предупреждават, че макар да не очакват значителни въздействия в резултат на това събитие, топенето на леда в този иначе непокътнат от милиони години регион може да е предвестник на множество негативни неща.
Според сателитни снимки леденият шелф Конгер в Източна Антарктида е напълно изчезнал само за два дни – от 14 до 16 март.
„Леденият шелф Гленцер Конгер вероятно е бил там от хиляди години и никога повече няма да бъде там“, казва известният познавач на древните ледове от Университета на Минесота Питър Неф .
От 70-те години насам площта на вековните ледове бавно се свива, а глобалното затопляне е причина за още по-бързото топене на леда.
Антарктида е разделена на Източна и Западна Антарктида, като Трансантарктическата планинска верига разделя двете половини. В Западна Антарктида ледът е по-нестабилен, отколкото в източната, така че често се наблюдава топене на лед и срутване на леда. Източна Антарктида, обаче, е едно от най-студените и сухи места на планетата, затова срутването на огромните масиви там е нечувано. Това е първото подобно срутване на леда в океана в Източна Антарктида изобщо през човешката история.
То е предшествано от необичайно високи температури в региона. Според станция Concordia, антарктическо изследователско съоръжение, разположено в източната страна на континента, дневната температура е била около -11,8 градуса по Целзий – това е най-топлата температура, регистрирана някога през март в станцията. Тази температура е с повече от 40 C по-топла от средните за сезона.
Срутването на леда е причина за няколко айсберга във водата, като само единият от тях, наречен C-37, е с дължина 8 морски мили и ширина 3 морски мили (14,8 на 5,6 километра). Според учените ако ледниците в Източна Антарктида се стопят, те могат да бъдат причина за повишаване на морското равнище през следващите десетилетия, а това ще унищожи хиляди крайбрежни градове по целия свят.
